С 5.4 процента повече сокове и плодови напитки сме купували през последната година, показва проучване на Нилсен. Въпреки че процентът е нараснал, страната ни остава на едно от последните места по консумацията на плодови сокове.
Статистиката на Европейската асоциация на плодови напитки показва, че най-голяма е консумацията им в Малта, където за една година един човек от страната изпива средно 33.6 литра.
В Германия на глава на населението се падат по 30 литра плодов сок, а във Финландия и Холандия за една година се консумира средно 25 литра сок от един човек.
Средностатистическият българин купува едва 8 литра сок за 1 календарна година.
Най-предпочитаният вкус на сънародниците ни е портокалът – 48.8%. Второ място заемат смесените вкусове между портокал, праскова и ябълка. Тази тенденция в търсенето се е запазила през последните няколко години.
Най-много плодови напитки у нас се купуват в картонена опаковка – 62.7%, следват соковете в пластмасова опаковка – 26.4% и в стъклена бутилка – 7.5%.
Повече сокове се купуват от жени, а консумацията им е предназначена предимно за дома – близо 90% от българите пият плодови напитки вкъщи.
Когато купуват сокове, българите отдават голямо значение на опаковката.
Опаковки, които привличат вниманието, ще помогнат на неизвестна марка да бъде избрана, а известната – да запази пазарния си дял – пишат от Куадрант Бевъриджис.
От 28 април в сила влезе директива за соковете, която гласи, че производителите не трябва да добавят в тях захар или други подсладители. Сладкият вкус на напитката трябва да идва само от плодовете.
Това обаче важи само за напитките с означение на етикета Сок. Ако в тях има добавени подсладители, производителите трябва да ги наименуват като плодова напитка или плодов елексир.
Промяната може много да улесни клиентите, тъй като само от етикета разбират дали купуват чист плодов сок или напитка, смесена с Е-та.
