Текилата не се прави от кактуси, както смятат повечето ценители на тази напитка. Тя се приготвя от растението агава, което расте в Мексико.
Текилата може да е „златна” – млада текила с добавен карамел, коятo се харчи много в Германия. За по-изискан вкус се добавя канела и портокал.
„Сребърната” текила е най-разпространената, това е прозрачна силна напитка, която се пие, като върху ръката си пиячът ръси сол, която облизва след гаврътнатата чаша и добавя за после вкус резенче лайм или лимон. Тази текила е готова за около два месеца.
По-богат вкус има текилата, която е стояла между два месеца и година в дъбови бъчви. Най-ценна е тази, която е с тъмен оттенък – престояла е в бъчвите десетина години.
Името си текилата е получила от едноименния древен народ, който я е приготвил за пръв път. Има и град Текила, където преди 110 години са започнали да я произвеждат в промишлени количества.
Тя се приготвя в щатите Халиско, Гуанахуато, Наярит, Мичокан и Тамаулипас в Мексико от растението синя агава. Растението се вари над пара около едно денонощие, после се нарязва, изстисква се сокът и с помощта на мая и тръстикова захар ферментира.
След осем дни се прави двойна дестилация. След добавяне на дестилирана вода градусите на напитката спадат до около 40-46 градуса.
Ако върху бутилката има надпис NOM, това означава че текилата съответства на официалните норми за мексикански стандарт на качеството.
