Текилата представлява популярна спиртна напитка, която произлиза от Мексико. Тя се получава от ферментиралия сок на растение, известно с името синьо агаве. Въпросната култура вирее в предели на град Текила (щат Халиско), ето защо и дестилираният алкохол е наречен по този начин. Според местните жители в този край напитката се приготвя вече повече от две столетия. Оказва се, че думата текила, се превежда като вулкан.
Растението, от което се прави алкохолното питие, много наподобява кактус. Но по думите на специалистите агаве не може категорично да се отнесе към този вид. То има дълги, заострени в края, листа, които са покрити с бодлички. Обикновено то може да се види по високи места, които са добре осветени от слънцето. Сортът агаве, необходим в производството на текила, е известен като Agave tequilana Weber.
История на текилата
Както много други алкохолни напитки, текилата също има хилядолетна история. Смята се, че подобна на нея напитка е приготвена още 300 години преди Христа. В онази епоха ацтеките, които тогава живеели в пределите на Мексико, успявали да добият сок от растението Agave tequilana Weber. След това те ползвали течността, за да приготвят специално вино, което им служело по време на церемонии. Много време след това, през първата четвърт на шестнадесети век, когато тези земи са покорени от испанците, местното население научава за дестилацията на алкохол. Така сокът започва да се дестилира и се появява първоначалният вид на текилата, която познаваме днес.
Производство на текила
Както вече стана ясно, текила се произвежда от сока на растението синьо агаве. Той се извлича от неговата сърцевина. Когато растението навърши една година, то се освобождава от разклонения. Премахват се и неговите издънки. Така растението започва да наедрява и съответно да образува повече от своя сок. Когато култивираното растението навърши десетина години, настъпва другият много важен момент за производителите - те най-после могат да извлекат течност от неговата сърцевина. Тази течност се подлага на дестилация впоследствие. Интересно е, че когато агавето е готово за употреба, то придобива кафяв цвят. За да се събере сок, се отрязват листата на синьото агаве.
Така остава единствено сърцевината, чието тегло достига до 90 килограма понякога. В този си подкастрен вид растението много напомня на ананас. От 7 килограма сърцевина на агаве се получава около литър текила. Материалът от агаве се подлага на термична обработка, така че скорбяла да се измени в захар.
След като се свари и охлади, сърцевината се смачква, а сокът се филтрира. Така добитата течност се смесва с мая, а понякога и със захар. След това са нужни около десетина дни, за да протече ферментацията. После течността се дестилира, като процесът се осъществява на два етапа. Преди да се бутилира, текилата отлежава известно време в дървени каци. Това обикновено не продължава повече от три години.
Видове текила
Има два основни вида текила - такава, която е направена единствено от синьо агаве, и втора, при чието производство са употребени и други съставки. Иначе на пазара са известниЛ
- златна текила;
- сребърна текила;
- отлежала текила;
- свръхотлежала текила.
Сребърната текила се отличава с това, че тя бива бутилирана почти непосредствено сред протичане на дестилацията.
Друга нейна характерна черта е прозрачността. Така наречената златна текила се получава, след като към познатия вече вид се прибави карамел или друг оцветител. Този вид има златист цвят, който понякога се дължи на отлежаване, а не на допълнително обагряне. Сред предпочитаните текили обаче е отлежалата. Тя зрее до една година в дъбови бурета. Безспорно най-изтънченият вид е свърхотлежалата текила, която се съхранява в дъбова каца от една до десет години.
Сервиране на текила
Текилата се разлива в специални за целта тесни чашки, които са известни под наименованието кабалитос. Важно е да се знае, че тя не трябва да бъде нито прекалено охладена, нито твърде топла. Нека температурата на напитката бъде умерена. При консумацията на питието често се използват сол и лимонови резенчета, макар че тяхното присъствие изобщо да не е задължително. По правило дланта (по-точно пространството между палеца и показалеца) се натърква с лимон, след което се наръсва със сол. След това дланта се облизва и на екс се поглъща шот с текила. Не е никак лоша идея след това да се хапне цяло парче лимон.
Текила в кулинарията
Текилата намира широко приложение в приготвянето на коктейли. Тя се комбинира с лимонов сок или със сок от лайм. Може да се смеси с доматен сок или със сок от портокал. Както и с безалкохолни напитки като тоник. Понякога питието се подправя с люти чушлета, които правят действието ѝ още по-взривоопасно. Някои любители на мексиканския алкохол смело го добавят към топли напитки като кафе и чай. Други предпочитат да го смесят с джин, коняк, уиски и водка. Текилата успява да се промъкне и в кулинарията. Тя се използва при мариноването на свинско, телешко и пилешко месо.
Ползи от текила
Както знаем, текила се консумира предимно заради нейните алкохолни качества. Учените обаче са на мнение, че тя я е нещо повече от средство за по-бързо отпускане. Оказва се, че мексиканското питие има благотворно въздействие върху здравето ни. Това негово свойство се дължи на съдържащия се в текилата сок от синьо агаве. Агавето има способността да лекува възпаления и да успокоява. Смята се, че то помага при стомашни проблеми. Според изследователите съдържащата се в текилата субстанция от синьо агаве спомага за намаляването на наднорменото тегло.
Коментари