Конякът представлява алкохолно питие и по-точно вид бренди. Напитката, която мнозина считат за изключително изтънчена, носи името на френския град Коняк. Любимото алкохолно питие както на дамите, така и на господата трябва да е направено от грозде от този района, за да може да бъде квалифицирано като коняк.
Състав на коняка
Конякът съдържа дъбилни вещества, танини, флавоноиди, белтъчини, киселини, минерали и др.
История на коняка
Специалистите смятат, че историята на коняка е много стара. Твърди се, че ароматната напитка се произвежда още в античността. През първото столетие римляните пренесли лозата в област от днешна Франция. В началото културата се отглеждала само по долината на река Рон, но в последствие станала популярна и в други части на Франция. Успоредно с това станало популярно и производството на вино. Според някои източници откриването на напитката става неочаквано и се свързва с дейността на лукави холандски търговци, пренасящи някои видове продукти от района на френския град Коняк. През тринадесетото столетие тук се отглеждало голямо количество лозови насаждения.
В онази епоха търговците товарели от региона вина, но тъй като не били наясно как да ги съхраняват правилно, се случвало те да прокиснат, докато траел техният преход. След като били увеличени и митническите такси за търгуване с алкохолните напитки, търговците решили да си послужат с хитрина. Те подложили виното на дестилация, така че неговият обем бил намален. Полученото субстанция след това се разреждала с вода. Така се появил алкохолът, наречен бренди. Няколко века след това брендито започнало да се съхранява и транспортира в дъбови бъчви.
През осемнадесети век приготвените за транспортиране бъчви останали малко по-дълго на пристанището заради войната между Франция и Англия. След като военните действия затихнали станало ясно, че напитката в буретата се е сдобила с уникален вкус и ухае примамливо. Завършен вид обаче прочутият алкохол придобива след намесата на френския рицар Де ла Круа Марон, който се увличал по производството на вино. На него му хрумнала идеята за двойна дестилация на виното. Така в комбинация със съхранението в дъбови бъчви се родил невероятният коняк.
Производство на коняк
Днес качественият коняк се приготвя от сорта грозде, познат като юни блан. За него са характерни деликатният аромат и високата киселинност. Неговата характерна черта е и ниската захарност. Технологията по отглеждане на коняк се спазва строго. Гроздето се бере и се смачква с хоризонтални преси. Махат се семките, чепките и обвивките на самите гроздови зърна. Към получения сок не се добавя захар. Както вече стана ясно, за получаването на истински коняк е необходима двойна дестилация.
Иначе материалът трябва да престои в бурета, изработени от дъб. Интересно е още, че дърветата, които служат за направата на тези съдове, трябва да са поне на осемдесет години. От своя страна, дървените дъги трябва да престоят няколко години, докато станат годни за ползване (поне с тази цел). Междувременно дестилатът участва в различни физични и химични процеси, които по-късно се оказват важни за крайния вкус и аромат на коняка. Докато престоява в бъчвите, той поема съдържащите се в дървесината танини и флавоноиди.
Видове коняк
Класифицирането на коняците се случва в зависимост от времето на отлежаване на вложения в напитката алкохол. Информацията за класификацията на алкохолния продукт е посочена на етикета му. Любителите на алкохола могат да избират между: V.S./Very Special/- коняк, чийто дестилат е съхраняван в дъбови бъчви поне 2.5 години, V.S.O.P./Very Superior Old Pale/, V.O./Very Old/, Reserve-коняк, съдържащ дестилат отглеждан поне 4 години, V.V.S.O.P./Very-Very Superior Old Pale/, Grande Reserve-коняк, чийто дестилат е отлежал поне 5 години и X.O./Extra Old/, Extra, Napoleon, Hors d'age, Tres Vieux, Vieille Reserve-коняк, чийто дестилат е отглеждан в дървени бъчви 6 години.
Употреба на коняк в кулинарията
Конякът се консумира както в чист вид, така в комбинация с други напитки. Деликатният му аромат и неустоимият му вкус го правят подходящ за употреба в различни коктейли. Най-сполучливите сред тях са златен коктейл, соур, сангрия, гльок и млечен коктейл. Конякът може да се добави още в кофеинови напитки и чайове, като резултатът ще ви изненада приятно.
Употребата на ароматния еликсир не приключва само с това. Опитните кулинари знаят, че има някои сладки изкушения, които не биха били същите без участието на коняк в тях. Той спокойно може да прибавен в рецепти за кексове, торти, бонбони, кейкове, сладоледи, кремове и всякакви други сладки изкушения. Конякът също така може да се включи в някой солен специалитет. Сред тях са руло Стефани с коняк и френски ордьовър с жабешки бутчета.
Сервиране на коняк
Все пак истинските ценители на алкохолната напитка предпочитат да я консумират в чист вид. При това положение конякът се сервира в стъклена чаша тип балон при температура от петнадесет градуса по Целзий. Иначе въпросните чаши се държат за широката им част с цяла длан. По този начин температурата на ръката спомага на уханието на напитката да се разкрие.
Полезни свойства на коняка
За вредата от алкохола се е говорило и ще се говори. Въпреки това се смята, че конякът е от тези питиета, които имат и положителни страни и даже могат да повлияват благоприятно на организма, стига да се консумират в умерени количества. Този уханен еликсир действа добре на хората, които страдат от липса на апетит. Сред най-ценните му качества е способността да подпомага дейността на всички органи.
Според учените ароматното питие, приемано в малки дози, действа тонизиращо. Освен това се оказва, че конякът влияе благотворни при стомашни язви, а също така ускорява лечението на ангина и спомага за намаляването на високата температура. Разумният прием на коняк влияе положително на лошата памет и съдейства за освобождаване на камъни в бъбреците.
Коментари