Културата на чая наброява повече от 5000 години - още тогава чаеният храст бил споменат в първите писмени източници. За негова родина се счита Югозападен Китай и близките на него райони на Горна Бирма и Виетнам.
Съществува легенда, че чаеният храст е изникнал от хвърлените на земята клепачи на китайския светец, който ядосан сам на себе си, че заспал по време на медитация, сам си ги отрязал.
Великият път на чая
В момента чаят се отглежда в над 30 страни от целият свят. Неговият път бил дълъг - през IX век от Китай в Япония, след това в Корея. В Русия /по-точно в Грузия/ чаеното растение е попаднало едва през ХIX столетие. По същото време чаят достигнал бреговете на Африка и Латинска Америка. Сега чаени плантации могат да се срещнат дори и в Северна Австралия. Но елитните сортове чай се отглеждат само в някои райони. Това са високопланински плантации /над 1500 м надморска височина/ в Китай, Япония, Индия и Шри Ланка.
Многообразие на сортовете чай
Удивително е, че цялото многообразие на сортовете чай зависи само от технологичния процес, тъй като изходният материал е един. Това е зеленият чаен лист.
Той преминава четири стадия на обработка: сушене, завиване, ферментация и изсушаване.
Черният чай преминава всичките четири стадия на обработка, а зеленият чай - само два (завиване и изсушаване).
Червеният и жълтият чай са междинни типове между черния и зеления, при което червеният е по-близо да черния, а жълтият - към зеления.
Биохимия на чая
Чаят е много сложно по състав растение. Той съдържа дъбилни вещества, сред тях теотанин, даващ тръпчивия му вкус. Ефирните масла отговарят за аромата на чая. Алкалоидите, най-известният от които е кофеинът, оказват тонизиращо действие.
Цветът на чаената напитка зависи от влизащите в състава ѝ пигменти. Освен това чаят съдържа минерални вещества, смолисти вещества, органични киселини и въглехидрати.
Достойнството на чая е в това, че той извлича от почвата и синтезира най-редки и полезни за човека вещества.
Сухият чаен лист отдава в разтвора най-ценната си част. В чая присъстват почти всички витамини, но основните са Р и К.
Съхранение на чай
Чаят се съхранява в порцеланов, фаянсов или стъклен буркан с притриваща се запушалка. Чаят не трябва да поема странични миризми.
Попарване на чай
Загряваме чайника за попарване, изплаквайки го няколко пъти с вряла вода и го подсушаваме на тих огън.
Насипваме чая: 1 ч.л. на чаша + 1 ч.л. на чайник. Заливаме на половина /зеленият чай на четвърт/ с вода, покриваме с капака, а след това с ленена салфетка. Оставяме го така да предстои 3-15 минути.
Получената настойка доливаме с вряла вода. Ако в чая се появи пяна, то чая е попарен правилно!
Преди поднасянето чаят трябва да се разбърка! Чаят се изпива в продължение на 1 час.
Пресният чай прилича на балсам, а престоялият една нощ - подобен на змия.
Коментари