Познатата ни дума кюфте има персийски произход и произлиза от думата кюфта. Също може да се каже и за сродството и с турското кьофте и гръцкото кефте. Има сведения, че още в Древен Египет са накълцвали парчета месо, които после оформяли на питки и изпичали в пещ. Подобни рецепти се срещат в някои от най-старите арабски и азиатски кулинарни книги.
Рецептата за кюфтетата била разпространена благодарение на Златната орда на Чингис хан. По време на дългите походи монголите поставяли парче суровоизсушено месо под седлото. При ездата то омеквало и можело по-лесно да се нареже на малки парченца, които допълнително овкусявали с различни подправки.
Така през 1238 г. внукът на Чингиз хан Кублай хан при нападението на Москва донесъл със себе си обичая да се консумира накълцано сурово месо. Руснаците приели традицията и го нарекли стек тартар или татарски бифтек. По-късно те подобрили вкуса на бифтека, като прибавили нарязан на ситно лук и сурови яйца. Изпеченият на скара деликатес се наричал вече татарско кюфте.
По-късно през 17 век кораби, пристигащи от Хамбург с немски екипаж, започнали да посещават руските пристанища. Така татарското кюфте било пренесено в Германия, а оттам и в цяла Европа.
Бифтекът от сурова говежда кайма станал един от най-големите специалитети в Дания. Във Франция заел също почетно място. Дори Жул Верн го описва като любимо ястие на своя герой - капитан Немо. А в Белгия препеченият хляб с татарски бифтек и до днес се нарича toast cannibale.
Пак моряците от Хамбург през 18 век пренесли в Ню Йорк кюфтето в двата му варианта - суров и печен. Около пристанището в Ню Йорк били опънати шатри, в които продавачите предлагали на немските моряци кюфте, приготвено по хамбургски.
А на световното изложение през 1904 г. в Сент Луис немски предприемачи предлагали кюфтета под името хамбургер. Под това име после и немските заселници в Америка започнали да предлагат топките от кайма в предградията на Ню Йорк.
А изпеченото кюфте на скара между две филии хляб се появило през 1800 г. Така се родил този вид сандвич, който станал любим на имигрантите в Америка. Окончателния си вид той придобил с изобретяването на механичната месомелачка в началото на 19 век.
А датата 28 май е идеалният ден да си похапнете сочен хамбургер без угризения, защото на тази дата се отбелязва Денят на хамбургера.
Коментари