Седефената гъба в България е наречена още Снежанка. Носи латинското наименование Hygrophorus eburneus и принадлежи към семейство Hygrophoraceae.
Гуглата на седефената гъба е полукълбовидна, когато гъбата е млада и изпъкнала с напредване на развитието. Достига до 4-7 сантиметра в диаметър. Обикновено е със заоблена гърбица и подвит ръб. При влажно време се усеща като слузеста, а в сухо време е лъскава, гладка, гола. Оцветяването е като слонова кост, към ръба изтънява.
Пластинките са низбягащи, много широки и редки, на цвят са бели, но варират до слабо жълтеникави.
Пънчето на седефената гъба е цилиндрично, в по-голямата си част е покрито със слуз, а само под гуглата е сухо, зърнесто-люспесто, оцветено е бяло до кремаво, плътно. С напредване на остаряването става почти до кухо.
Месото на гъбата е бяло, в пънчето е влакнесто, меко, с приятен вкус и почти без миризма.
Споровият прах е бял, а спорите са елипсовидни, с размери 8-9, 5х4, 5-5 микрометра, безцветни.
Седефената гъба расте в иглолистни и в широколистни гори. Може да се намери през месеците от юли до октомври. Обикновено се струпва в големи количества, което улеснява събирането. Гъбата се събира от запознатите хора, защото е ядлива с добри вкусови качества.
Коментари