Гъбата Червен овчи нос се нарича още Бакърен овчи нос. Тя е интересен вид гъба, но не достатъчно позната на хората.
Гъбата е добра за ядене и е годна за сушене и консервиране.
Гуглата, когато е млада, отначало е конусовидна с повдигнат ръб. Когато се развие повече, става плоска с големина от 3 до 12 см. Освен това гуглата притежава широка заоблена гърбица. При допир е лепкава и слузеста.
Оцветяването варира от бакърено до виненочервено, често със сиво-виолетов оттенък, на което се дължи името ѝ. С остаряването на гъбата оцветяването избледнява.
Пластинките на гъбата Червен овчи нос са низбягащи, дебели, но много редки, червени, през пурпурнокафяви до тъмнокафяви със заоблен ръб.
Пънчето на гъбата е цилиндрично, плътно, с цвят като на гуглата. Основата е жълта. Малко слузесто, отначало свързано с гуглата с влакнесто покривало, от което на по-късен етап остават паяжиновидни остатъци.
Месото на Червения овчи нос е оранжево-червено, без миризма, с приятен вкус. Споровият прах е черен.
Расте в иглолистни, по-често борови гори, на групи в големи количества. Среща се от Юли до края на октомври.
Коментари