От малки знаем, че има три основни хранения - закуска, обяд и вечеря. Но от къде идва това правило и дали днес е все още валидно?
Днес лесно ще направим заключението, че навикът да се яде 3 пъти дневно е придобивка на съвременната епоха и е свързан с фиксираното работно време. Но работният ден вече не е строго определен, следователно и храненето 3 пъти на ден губи своята значимост.
Въпреки това правилните интервали от време между храненията е правилно да се спазват, защото това води не само до получаването на енергия от храната, но и до добро разпределение на хранителните вещества в нея.
Не е необходимо да се придържаме стриктно към правилото да ядем сутрин, обед и вечер, но трябва да се стремим да постигаме баланс между храненията и собствените хранителни нужди. Така ще постигнем както добро здравословно състояние, така и оптимално изпълнение на задълженията си по време на работния ден.
Разбира се, остава правилото, че закуската трябва да бъде най-богата на хранителни вещества, защото ще постави добро начало на деня и ще осигури необходимата за организма енергия. След това храната, която приемате, трябва да бъде все по-лека.
Макар да ни се струва, че навикът да се храним 3 пъти дневно се корени някъде в миналото, това съвсем не е така. Нашите предшественици са живеели в различни условия и са водели коренно различен начин на живот. Следователно тяхното хранене се е различавало от нашето. То е било свързано с религиозните вярвания и с работата на полето.
История на закуската
Средновековните правила забранявали да се яде преди литургия. Дори древните римляни не гледали на закуската като на същинско хранене. Тя е дете на XVII век, когато представителите на средната класа се събирали около масата. Първата истинска закуска е от началото на индустриалната революция. Тогава все повече хора започват да работят във фабриките, а това изисквало и повече енергия.
Така денят започвал с обилна храна, която осигурявала енергия до следващото хранене. За разлика от Средните векове, когато богата закуска можели да си позволят само представителите на висшата класа, този нов навик се възприел от всички - от работника, до директора.
Чак през XX век закуската си извоювала статут на основно хранене за деня, защото фокусът вече бил преместен от осигуряването на енергия към метаболизма. Затова лекарите я провъзгласяват и за основно средство за отслабване. Смятало се, че тя отключва изразходването на калории. Но последвалите изследвания показват, че последното зависи по-скоро от индивидуалната физическа активност, не толкова от храненето.
Обяд по средата на деня
През различните исторически периоди това хранене има различен смисъл. В старите времена хората организирали деня си около дневната светлина. И тъй като започвали работа от ранни зори, те огладнявали по средата на деня и в такъв смисъл било един вид закуска, състояща се главно от хляб и сирене.
Обядът взема връх отново по време на индустриалната революция, когато навиците за хранене се синхронизират с работния ден. Заради дългите часове труд работниците трябвало да прекъснат работа и да възстановят изразходваната енергия. Така се появяват първите щандове за храна, които добиват познатият ни днес вид и предназначение в началото на ХХ век.
Акцен върху вечерята
За вечерята може да се каже, че съществува от както свят светува. Тя била основното хранене за древните римляни, за средновековните аристократи и за богатите търговци. Но представата за вечеря се променя наред с тази за продължителността на деня.Това, което бихме определили като вечеря днес, преди двеста години е нещо съвсем различно. С развитието на технологиите светлата част на денонощието ставала по-дълга, а времето за вечеря се измествало към все по-късен час - отново съобразено с работния ден. Когато изгладнелите работници напуснели фабриките и се прибирали вкъщи, вечерята ставала задължителна. Така те можели да прекарат време със семейството и да задоволят глада след дългия работен ден.
Коментари