Винаги е била около нас. В спомените за бабите, в кухните на майките, в магазина на месаря или в работническия цех - винаги има някъде поне една.
Преминала е епохи, сменила е предназначения, била е символ и отрицание, за да ни бъде и днес подръка, пълна с истории.
Произходът на престилката е много назад във времето. Трудно е да се определи рождената ѝ дата, но със сигурност може да се каже, че е била силно свързана с работниците в различните епохи. Така през Средновековието основната ѝ функция да предпазва и защитава я превръща в сериозна част от гардероба. Естетиката по това време е сложена на заден план, тя е широка, направена от лен и я носят и мъже, и жени.
Земеделец, чистачка, хлебар или месар - всеки я има и я слага.
Престилката на баба, която познаваме идеално, всъщност крие своята същност, и то идеално, защото някога тя е била един от атрибутите на масонството. Това е нейната малко мистериозна страна… Тя е била белег на принадлежност към братството и показва, даже и до днес, различните степени на масонството (от чирак до велик майстор).
В миналото престилката е била от агнешка кожа, предимно бяла, символ на работата. С течение на вековете престилката се променя и днес я намираме в различни цветове и шарки, а също и от всякакви материи дори и от сатен.
През 19 век тя е отражение на социалната класа. Носена от повечето слугини, престилката се възприема като тяхното работно облекло. Готвене, пране, почистване, гладене, палене на печката… тя е част от всички задачи.
В края на 19 век и началото на 20 век, престилката сменя вида си. Естетиката ѝ влиза в играта. Бродерии, дантели и качествени платове я правят представителна дреха. По това време се прави разлика и между ежедневна престилка и престилката за празнични дни.
През 60-те години обществото се променя и престилката също. Край на слугинските престилки, те стават символ на домакинята от средната класа. На хубавата жена край печката, на добрата готвачка, приготвяща малки вкусни неща за семейството си.
След края на 60-те години обаче обществото се променя още и този път из основи. Електрическите уреди започват истинска революция в кухнята, жените все по-често и все повече работят и малко по-малко те захвърлят престилките, превърнали се в символ на “антифеминизма”.
Днес кухненската престилка е все по-рядко използвана от младите. Тя изглежда остаряла и не толкова шик, макар и заредена с хубави спомени… И това е така не само в кухнята - все по-малко са младите, които носят престилка в градината или когато майсторят нещо.
Но има и друго - покрай кулинарните предавания, блогове и риалитита - младите все повече се интересуват от готвене. Така че може би ренесансът на добрата стара престилка предстои!
