В пандемичната обстановка в света, създадена от коронавируса и липсата на лекарство срещу болестта, хората се обръщат към народните средства за лечение на вирусни инфекции, за да се предпазят от заразяване.
По време на епидемии населението на засегнатите страни най-често използва чесън като профилактика и защита. Консумиран в прясно състояние, вдишване на чеснови пари, натриване на носа преди излизане са все начини за постигане на някаква защита от опасните вируси.
Днес, наред с чесъна, на преден план излиза още едно растение, което има потенциал да бъде лек срещу коварния вирус. Става въпрос за растението блатен аир или каламус, както и научното му название. Сред хората е познато и като ароматна тръстика.
Не за първи път на блатния аир се гледа като възможна панацея срещу настъплението на страшни болести. По време на епидемии от холера и коремен тиф корените на растението са били дъвкани, а малки парчета са държани в устата.
В съвременността хората правят същото при епидемии от грип или други вирусни инфекции. Това се дължи на дезинфекциращите и успокояващи свойства на каламуса, както за вирусни заболявания, така и за чревни проблеми.
Корените на блатния аир съдържат етерично масло, което е с богато съдържание - танините, горчивият гликозид акорин, аскорбиновата киселина са най-изявените съставки на маслото от каламус. Те намират приложение в хранителната индустрия, парфюмерията и медицината. Били са използвани от пивоварите и сладкарите.
В народната медицина приложението на блатен аир е не по-малко широко - при чернодробни заболявания, при туберкулоза, треска, зъбобол, нервни изтощения.
Тъй като намира приложение при тежки заболявания, очаквано противопоказанията са по-строги. Бременните и кърмещите, болните от бъбречни заболявания, хората с непоносимост към съставките са тези, които са изключени от числото на лекуващите се с блатен аир.
Това ценно растение е родом от Северните части на Азия. Пренесено е в Европа, а през Средновековието започват да го отглеждат и на Балканите. Сега растението не се култивира, диворастящо е и може да се намери в мочурищата и в бавно течещи води. Плодовете му в нашата географска ширина не успяват да узреят и затова размножаването му е вегетативно.
Не се срещу масово, само около София, Казанлък и Самоков, както и около река Искър.
Използва се коренището на блатния аир. Вади се напролет през април или на есен - през октомври. Коренището се бели, реже и суши на сенчесто място при температура не повече от 40 градуса. Билката е жълто- кафява отвън и бяла отвътре и може да се съхранява 3 години. От нея се прави запарка за вътрешно приложение.
