Благодарение на своя нежен, освежаващ аромат, ванилията се смята за една от най-фините и приятни подправки. Особено подходяща ванилията като подправка се използва в сладкарската промишленост, като ароматът й е изключително подходящ за ванилов крем, ванилов сладолед, различни бисквити, бонбони, и т.н. Ванилията придава особен и изтънчен вкус на различни ликьори и пурети. Благородният аромат на растението ванилия произлиза от семейството на орхидеите, като е единственото растение от тях, което се използва в кулинарията.
Ванилията е тропическа пълзяща орхидея, със зелено, дълго, месесто стебло, което има множество разклонения, захващащи се за стеблото на дървото подобно на останалите паразитни растения. Цветовете са жълти до оранжеви и растат на гроздове. На ден цъфти по един цвят. Периодът на цъфтежа е два месеца.
История на ванилията
Ванилията от древни времена събира лаври и популярност, като била известна най-вече с това, че е сексуален стимулатор.
Ацтеките използвали ванилията за приготвянето на тяхната кралска напитка xocolatl – смес от какаови зърна, ванилия и мед, считана за мощен афродизиак. Самото име ванилия произлиза от испанската дума vainilla, която в превод означава вагина или шушулка. За родина на ванилията се смята Мексико, Панама и Антилските острови. В Европа става известна едва през 16 век, след като конквистадорът Ернан Кортес влязъл в столицата на ацтеките с малък отряд.
Император Монтесума предложил на белия човек, в знак на мир и добри намерения, ритуалната им напитка, приготвена именно от шоколад, подправен с ванилия. След това европейците пренасят ванилията и в други тропически области, но за нещастие не успяват да получат плодове на нито едно място.
Най-накрая през 1836 година белгийският ботаник Чарлз Морен (Charles Morren) открива, че цветовете на ванилията не се опрашват, а е необходима човешка намеса. През 1841 година на френския остров Réunion, Edmond Albius усъвършенствал метод за изкуствено оплождане, който се използва и днес. Ръчното опрашване на ванилията и допълнителната ръчна обработка и ферментация определят високата цена на подправката. Ванилията започва да дава плод на третата година след посаждането и в продължение на 35-40 години.
Първите, на които им хрумнало да добавят ванилия в своите ястия, са били готвачите в двора на английската кралица Елизабет Първа.
Отглеждане на ванилия
По своята същност ванилията е многогодишна лиана. Тя се захваща за клоните на дърветата, обвива ги и расте, като се издига нагоре към тяхната корона. Ванилията има големи бели или със зеленикав оттенък цветове. Тя цъфти само веднъж в годината и се опрашва от малки насекоми от рода Melipona и определен вид колибри, които живеят само в Мексико. Именно заради тях монополът на Мексико в отглеждането на ванилията дълго време е бил непоклатим. Днес ванилия се отглежда на остров Мадагаскар, в страните от Карибския басейн и в Шри Ланка. Опрашването става изкуствено.
Като използваеми се считат плодовете на ванилията. Нейните шушулки са с дължина 15-25 см и ширина 4-8 см. Важно е да се откъснат недозрели, за да не се разтворят. Технолигията изисква цветовете на ванилията да се пуснат в гореща вода за 20 минути, след което се завиват във вълнени одеяла при температура около 60°. Най-накрая плодовете на ванилията се сушат на слънце 1.5 - 2 месеца. Любопитен факт е, че за да си купи една риза, която струва 7.5 долара, един човек в Мадагаскар трябва да произведе 10 кг ванилия.
Като краен продукт ванилията се използва обикновено на прах или смляна, или смесена със захар в съотношение 1 шушулка на 0.5 кг захар. Химическият състав в плодовете на ванилията е със съдържание около 3% ванилозид, който при ферментация се разпада на ванилин и ваниол, пиперонал и още известно количество ароматични вещества в много малки количества — анасоново етерично масло, канелено масло, събилни вещества.
Избор и съхранение на ванилия
Както при повечето други подправки, така и за ванилията важи правилото, че трябва да се използва в максимално свежо състояние. Това означава, че е хубаво да заложим на ароматната шушулка ванилия, а не на ванилия на прах или под формата на есенция. Точно ванилията от шушулка е най-добрият вариант, който може да вложим в десертите си. Когато я избирате, тя най-често е опакована, но все пак се опитайте да я усетите (дори през опаковката), като леко натиснете. Качествената шушулка трябва да е по-плътна, а не изсъхнала.
Ванилията се съхранява на стайна температура, далеч от преките слънчеви лъчи. При отварянето на пакет с шушулки ванилия, останалите трябва старателно да се затворят, а въздухът максимално да се изкара. Така качествата на шушулките ще се запазят за по-дълго време.
Ванилията на прах и есенциите също се съхраняват на сухо и прохладно място, далеч от влага и директна слънчева светлина.
Приложения на ванилията
Изкуственият заменител на ванилията се нарича ванилин. Той е по-малко ароматен, тъй като в естествената ванилия освен ванилин се съдържат и редица други природни ароматични компоненти. Ваниловата есенция се добива чрез филтрация през алкохол и вода на натрошените зърна, подобно на производството на кафето. Ваниловата есенция е много силна. Тя се използва при приготвянето на десерти, кремове, сладолед. Ако добавите малко ванилия в пудра захар, ще се получи много ароматна пудра захар подходяща за различни кексове и сладкиши.
Ванилията има голямо приложение и извън кулинарията, като е суровина при производството на парфюми. Европейците предпочитат да използват зърната, докато в Северна Америка се цени повече есенцията. Най-добре е ванилията да се съхранява се в херметически затворен съд. Хитринки при съхранението сочат, че те издържат най-дълго и остават пълноценни, като са заровени в захар. Така овкусената захар може да бъде използвана след 2–3 седмици за подправянето на кафе или чай.
Подобрете вкуса на прясно мляко с ванилия на връхчето на ножа. Добавете малко ванилия в черен чай и той ще придобие много интересен аромат и вкус.
Ползи от ванилията
Много хора и предимно жените са свикнали с мисълта, че стресът се премахва с помощта на нещо сладичко и хапват нещо сладко всеки път, когато са нервни. Ароматът на ванилия предизвиква радостно чувство и създава усещане за ситост. Ванилията е много полезна за жените, тъй като помага да се облекчат симптомите по време на цикъл. Основната полза от ванилията е нейното успокояващо действие. Тя е в състояние да подобри настроението и да повдигне тонуса.
Сладкият аромат на ванилия създава релаксиращо действие, отстранява нервното напрежение, потушава негативни мисли, пробужда креативността, интуицията и оптимизма. Ароматната киселина, която е основен компонент на етеричното ванилово масло, оказва благоприятно действие върху кожата. При мускулни болки и напрежение може да се използва екстракт от ванилия вместо етерично масло. Екстрактът от Ванилия подобрява храносмилането, потушава болката, отпуска, намалява възпаленията и предпазва от инфекции.
Ако сте имали лош ден и вечерта ви предстои важна среща, използвайте масло с аромат на ванилия и всичко ще бъде наред. Ароматичната лампа с няколко капчици ванилия, или ванилова свещ, ще успокои даже и непослушните деца.
През 18 век ванилията добила популярност като мощен афродизиак. Ваната с ванилово масло пробужда чувствеността и е идеално средство да напомните на любимия, че романтиката не трябва да се забравя заради битовизмите. Смесете половин чаена чаша течна сметана с капка розово масло и три капки ванилия. Излейте сместа във ваната и разбъркайте добре.
Вреди от ванилия
Като цяло ванилията е безвредна подправка, но все пак има някои потенциални странични ефекти. Не бива да се използва в големи количества при бременност и алергии.
В големи дози, ванилията може да има дразнещ ефект върху кожата. Възможно е дори да причини фотосенсибилизация - увеличаване на чувствителността на кожата към ултравиолетовите лъчи. Това означава, че през летните месеци кожата не бива да се маже с олио от ванилия или естествени масла с високо съдържание на ванилия.
Коментари