Галангал /Alpinia Galanga/ е изключително популярна подправка в цяла Югоизточна Азия. Особено характерна е за любимата на мнозина тайландска кухня. Родината на галангала е остров Хайнанъ в Китай. Отглежда се в Тайланд, Южен Китай и остров Ява – Индонезия.
Подправката се използва много широко в Индия, Малайзия, Индонезия, Камбоджа и Виетнам. Влиза в състава на китайската смес five spice powder. Галангала е ботанически близък с джинджифил, но не може да се приеме за негов заместник в кулинарията.
Въпреки това галангала много прилича на своя роднина – има високи бамбукоподобни стебла, които носят последователно разположени удължени листа. И двете растения имат много здрави месести коренища, които всъщност са причината за големия шум и световна известност на тези два вида.
История на галангал
Названието на галангал произхожда от китайското Liang-tiang и арабското Khalanjan. Латинското наименование на галангал е дадено в чест на Просперо Алпини – италиански ботаник, който пръв описва и категоризира това твърде екзотично растение.
В Европа се запознават с него благодарение на римляните, които я получавали от арабските търговци. Коренът на галангала се е ценял не по-малко то този на джинджифил. В средните векове е бил популярен като лечебно средство. Отварата от галангал се е използвала за възбуждане на апетита, за укрепване на стомаха и срещу колики.
Избор и съхранение на галангал
За съжаление, ако не планирате скоро пътуване извън България към някоя от посочените дестинации, не може да се снабдите с галангал под формата на сушени или пресни корени у нас. От съвсем скоро в някои от по-големите вериги хранителни магазини се продават бурканчета с паста от галангал, която много успешно може да се използва, за да придаде аромата и вкуса на далечни екзотични ястия.
Ако все пак ви попаднат пресни корени галангал, трябва да ги обелите от външната кора и да ги нарежете на правоъгълни парчета, не по-дълги от 8 см. Сушат се на слънце. Когато са добре изсушени, отвън придобиват кафеникав цвят, а отвътре – оранжево-червен.
Галангал в кулинарията
Галангал е неизменна част от тайландската, индонезийската и виетнамска кухня. Пресните му коренища имат много силен и свеж аромат, който напомня за смес от лимонова кора, камфор и борова смола. Има приятен лют вкус, който в никакъв случай не е натрапчив.
В тайландската кухня използването на галангал може да се сведе до три основни начина – ситно нарязани корени се запържват в мазнина /много често с чесън/ още в началото на приготвянето на ястието; счукани корени галангал са една от основните съставки на къри пастите; тънките резени от корените придават невероятния вкус на люто-киселата супа със скариди том йъм или на том кха – пилешка супа с кокосово мляко.
Ароматът на галангал се използва също толкова интензивно и в индонезийската кухня. Стритите на прах сушени коренища се използват за овкусяване на традиционния сладък соев сос – кечап манис.
Подобно на джинджифила, галангал се съчетава много добре с чесън, канела, куркума и кокосово мляко. Сушеният и смлян галангал е доста по-пикантен от пресните корени и се доближава най-много до джинджифила.
Ползи от галангал
Галангалът има много добри противовъзпалителни свойства, консумацията му е много полезна при артрит. Той помага за облекчаване на дискомфорта, причинен в резултат на възпалителен процес в стомаха и язви. Галангалът съдържа високо количество антиоксиданти, които помагат да се сведат до минимум щетите, причинени от свободните радикали и други токсини в организма.
За да подобрите процесите на кръвообращение в тялото, включете галангал във вашето меню. Няколко резена галангал успокояват разстроен стомах. Той успокоява гадене и симптоми на морска болест. Консумацията на галангал предотвратява грипни заболявания, облекчава възпалено гърло, кашлица, бронхит. Използва се за подобряване работата на жлъчката и черния дроб.
Вреди от галангал
Не бива да се прекалява с консумацията на този корен, защото високите дози от етеричното му масло може да предизвикат халюцинации. Бременни и кърмещи жени трябва да избягват употребата му.
Коментари