Кандилка

Кандилка

Кандилката /Aquilegia/ представлява многогодишно тревисто растение от семейство Лютикови. Кандилките са многочислен род, който е разпространен в умерените и планинските области на Северното полукълбо.

Латинското име на това красиво цвете идва от думата „водосъбиращ“ заради формата на цветовете, които като кошнички събират капките дъжд. Позната е още под наименованията аквилегия и кошничка.

Кандилката вирее из сенчестите места. Среща се нарядко в Сливенския балкан и Централна Стара планина.

Кандилка

Цъфти в продължение на два месеца с много интересни и красиви цветове, които представляват тръбовидна звездичка от пет сраснали в центъра венчелистчета.

Кандилката е любима на пчелите, поради което около нея винаги може да се чуе жуженето им. Цветовата багра на кандилката е много богата – може да се види в розово, синьо, лилаво и жълто. Размножава се със семена, които се засяват в началото на пролетта.

Кандилка е обект на селекция още от 14 век, което е довело до създаването на много хибридни форми. Отделните форми се кръстосват лесно помежду си чрез опрашване и е сравнително трудно при потомството да се съхранят окраската и формите на цветовете. Затова най-добре е всяка година да се засяват поне няколко нови разновидности.

Отглеждане на кандилка

Кандилката е издръжливо растение, което вирее добре на ниски температури и не е особено взискателно към светлината. Ако й се осигури лека полусянка, тя ще цъфти по-дълго. Почвата също няма значение за кандилката, единственото условие е да се наторява редовно и да не е прекалено тежка и влажна.

Кандилката може да се използва за най-различни декоративни цели. Чувства се еднакво добре както на балкона, така и в градината. Ниските видове кандилка са особено подходящи за алпинеумите. Най-новото им предназначение е за засяване в сандъчета и поставянето им на балкона.

Цъфнали кандилки може да има в стаята още през ранна пролет. За целта трябва да се изкопаят през лятото, да се засядат в саксии и да се вкопаят на полусенчесто място в градината. Поливайте умерено, а с настъпването на студовете ги внесете в прохладно помещение, а през януари месец ги сложете до прозореца.

Постепенно увеличете поливането и през март могат да се очакват красивите цветове. След цъфтежа ги пресадете в нова пръст и ги вкопайте пак в градината, за да ги подготвите за още един ранен цъфтеж.

Най-лесният начин за размножаване на кандилката е чрез семена. Те се образуват в големи количества и са лъскави, черни и дребни. В един грам се съдържат до 100 малки семенца. Смесете ги с пясък и ги засейте на открито в градината, непосредствено след събирането им през есента. Когато се появят същинските листа пикирайте на разстояние 30 см.

Младите растения зацъфтяват на втората година, а пълно развитие достигат на третата. Може да ги оставите и да се самозасадят. Новите получени цветя са най-разнообразни заради кръстосаното опрашване и много рядко копират напълно качествата на оригиналните растения.

Състав на кандилка

Съставът на кандилка не е напълно уточнен. В нея има следи от цианогенен гликозид. С лечебни цели се използва цялото растение, заедно със семената и корените. Бере се по време на цъфтежа. Използва се в прясно и изсушено състояние.

Ползи от кандилка

Кандилката се използва при възпаления на черния дроб, жълтеница, безсъние, вътрешни рани, кръвохрачене, коклюш, белодробни абсцеси. Препоръчва се при бяло течение, менструални смущения и очни болести. Семената са добро средство при циреи.

Кандилката се приема вътрешно, под формата на запарка.

За целта залейте 1 с.л. ситно нарязана билка с 2 ч.ч. вряща вода. След като запарката изстине я прецедете. Приема се по 1 с.л. три път дневно. От сока на прясната билката могат да се дават по 10-15 капки два пъти дневно.

Вреди от кандилка

В големи количества кандилката е отровна. След приемане на повече сок от прясната билката настъпват диария, цианоза, унесеност, отпадналост и разширение на зениците.

Рейтинг

5 3
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати