Цикорията (Cichorium intybus) е чедо на белгийския народ. Расте навсякъде, особено по нашите ширини, но най-разпространена е в Европа, и то във Франция.
Може да се отглежда целогодишно, но се предпочита през зимните месеци. Може да се консумира както прясна, така и след термична обработка. Ако искате да запази свежестта си, трябва да я съхранявате на тъмно, във влажна кърпа.
Състав на цикорията
Синята жлъчка е зеленчукова храна. Употребяват се младите свежи листа, които израстват от кореноплодите и съдържат белтъчини, захари, минерални соли и инулин.
Коренът на цикория съдържа фруктоза, гликозид, каротин, витамини от група В, витамин С, макро и микроелементи Na, K, Ca, Mg, P, Fe и др. Цикорията съдържа витамин А, С, Е и някои от групата В. Освен това е източник на калий и инулин.
Здравословни ползи то синя жлъчка
Цикорията е широко използвано растение като жлъчкогонно средство - известна е още под името синя жлъчка. В България цикорията е позната още и с имената бърдоква, гвачка, дива радикя, дъвка, жилаво цвете, злъчка, свинок и др.
Влияе благоприятно на храносмилателната система, бъбреците и имунитета.
Оказва се, че цикорията подпомага отслабването, защото допринася с усещане за ситост. Същевременно цикорията е полезна и при много кожни проблеми. Установено е, че тя има противогъбични свойства, които могат да помогнат при лечението на определени форми на кандида и екзема.
Лечението се прилага локално. Коренът от цикория се оказва полезен и при възпаление на ставите от подагра.
Цикорията често е считана за доста ценен пробиотик. Подобрява функцията на червата и насърчава работата на полезните бактерии.
В кулинарията
Често се приготвя в салати, с плодове като ябълка, грейпфрут или портокал, използва се за пълнеж на някои ястия или в комбинация с ядкови млека като бадемово, кокосово, соево и др.
Вижте още защо да пиете цикория като заместител на кафе, както и още кулинарни идеи с цикория.
Коментари