Моите форумни постове

Абсолютно съм сигурна, че тук в сайта има и медицински работници, които биха могли да се включат във форума. Моля не се стеснявайте и помагайте със съвети!

Ето например по панагюрски барабой = картоф барабои = картофи пипон = пъпеш мисир = пуяк мисирка = пуйка

Ето и цял разказ на панагюрски на кулинарна тематика, от сборника на Дида Гемиджиева „По панагюрски”. ДУНКА Аз съм си, стринко, много естелита. Барабой на буци, тикви на кори. Сичко ми са лепи. Наляла съм са като тикве. То ми е подадене. Ката вутрина, ако не ометъ копаня попара, денъ не минува. Ил намажа порязаница с мас, па ям, па ям кое с домате, кое с лук на пере. Ами като съм си яшна! Не мога изтраа до пладне. Я емиш зобна, я шикерче смуча, я навира котлето със суруватката, па го изцуцунвам до дъно. Оти да е искльопа прасето, като има цвик? Куга нема суруватка, джуркам мътеница. Па доде ли обят, та почна със сланиньова пачъ и комат ляп. Ша ги полеа с малко вода, че тате вика: “Водичке ле, притъпквалчице ле!” И ша зафана гивеча. Оберъ мръфките, че мама пости, а тате на къра еде. Най-обичам говеждите мръфки. Оти са топът в уста. Ами куга заколим прасето! Нагъвам преснинъ отсабале до тевно. Па тате като исуши рибиците и мама напълни тулума – яла та гледай! Мама ми дудне, че ша стана друслива дунда и никой ергенин нема да ма земе. Нема ли? Как ли па ня! Сряща ма Киро Цонин и ми са диви: – Каква си убава, Дунке! Мазна си като баница. Да та изруска чивяк! – Шъ мъ опиташ куга идем под венчило! – Ти само речи! Да провода ли сватове? – Още съм малкъ, Киро, ша траеш! И не само Киро ма пресряща. Иска ма и комшийчето Къно, ама го не щъ. Я каква е пардия. И е скарнаф. Не обичам тънкульов мъш, дето са е исцибрил като глистек. Има да ми лимга куга еде и ша ми разваля ищаа. Кльощавите не ги аресвам. Не е до немка. Комшиите са възможни, ама Къно го не щъ, оти е като мотовилка. Асъм си, стринко, млого естелита. Такъв ни е джинса. И мама, уж пости, ама скришом оплюска сичката крещинъ. Добря че с тате си падаме по белинъта. На нас ни дай мръфки! Качамака прави мама ред сирене, два реда пръшки и го едем с пресольовица, оти ша ни са утръти от мастъ. Ния с вега не готвим. Тате най-обича да са разпищоли в неделя на софръта по икиндия. Ша замези туршия, па ша шльокне павурче ракия. Мама ша отрупа месала с покаркло, сиджук, пачъ, саздърмъ, пуешки кълки, заешка ехния и капамъ сякакви мръфки. Па като седнем, изкльопваме сичко. Лопаме, лопаме, надрусаме са, надъним са до гуша, па тате рече: – Ох, бабанка! – и опне бъклица вино. С мама раздигаме, оберем съдините да не оди зян, измием ги, приметем, па скръстим ръце да чакаме вечерята. Такъв ни е табеета. Ния сме си домашаре. Не одим по госте и не ни аресва някой филанкишия да ни са прикелефещи на софръта. Не ча ша ни подеде. Не сме някои пинтие. Ама после ша си чешат езиците, че дъним като прасета и ша ни завиждат, ша ни клепат, залците ша ни броат, па куга ни срещат, ша ни са ливрът. Не щъ да ни намират маанъ. Не мъ е касават що бъбрат ората, ама нали съм мома за женене. Друго си е да ме аресват, че съм мазна като мекица, а не сбабичосана като онаа вейкя Бунда. Да я дуунеш, ша падне. Ексик й капелата! Носи са като софишка кокона, па са не види на що мяза. Джонголете й като клечки. Дълга като вършина и слаба като чирос. Роклята й висне като на закачалка. Обула танкове уш по модата, а са не види, че е прават върлина. Гаче ли е на струлци. Сляз, Бундо, да та цалуна! То и капела носи, че й е редка косъта. Я мойта – съща конска грива. Префирия гъзьова! Оскоманяват ми зъбето, куга е вида. Плоска като петура. Същинска плескуда. У тях тертипа бил да съ не еде по млого. Не било здравословно. Нели е докторска щерка, нека не еде, нека пробира, па ша вида кой ша е земе таа кльоща. Кощряба! Тя ша ма обельосва, че съм дебела, а куга ма срешне, ма издеветисва как ми е гладко лицето. Нейното е нелно, оти са зенкьоре, не съ ранат добря. Нусъ като човка, испосталяла и са смужурясала. Кой ша е ареса? Да ще комшийчето Къно да е земе, какъвто е лосманин, ша са си лика-пърлика. Дъргеле и двамата. Чуда съ ас кого да зема. Киро Цонин ша ма слуша и ша ма гледа като писано ейце, ама е извейплява и по-кръп от мен. Мама вика да зема Тасо Коча, оти е касапин и ша ма рани саде с мръфки. Тате ма кандърдисва за Ганчо Затикола, оти е крачмарин, та са чуда. Още съм малкъ! Добря си ми е дома. Ем си ям на поразия, ем си лягам с кокошките. Ем немам свекърва да й стойъ диванчапрас, да й мълчъ като мунек и да са права на проста като уфтсъ, та да й задигам. Ша си зема Кирчо, че ша ма тури на педестал и ша мъ има за царица. Нема си майкя да й чина метане и да е зяпам в зъркелето. Да са пукне Бунда, оти не е дунда като мен да е аресват ергенете! На ти, стринко, това гюмче суруватка, че и ти си обдуен гъс. Мама ти го праща. Би млого мляко, че маслото ни са привършило, та ти носа. Рече да съ не бава като някоа загоритенджура, та ша търгам. Айде, ша са видим допатя!

А превода какъв е? Компир е картоф, нали?

Аз лично изваждам яйцата от хладилника поне няколко часа, за да се темперират. Избирам тенджера с по-дебело дъно, покривам го с хавлиена кърпа и нареждам яйцата на един ред плътно едно до друго. Заливам с хладка вода, добавям една две супени лъжици сол и пускам котлона на по-слаба степен. Когато са готови, ги оставям в горещата вода да си изстинат от самосебеси. Ако се пукне някое яйце е изключение.

А за водата - просто наливам два пръста вода над яйцата.

Наближава сезонът на охлювите. По този повод си позволих да споделя моя начин за почистване и приготвяне на градински охлюви за тези, които нямат опит с тези гадинки, но пък имат желание да опитат сами. Първо малко информация за тези интересни животинки. Градинският охлюв спада към сравнително малкия брой животни с много силно изразен хермафродитизъм. Мъжките и женските полови органи на всяко животно са еднакво добре развити и са в състояние да произвеждат почти завършени форми на сперматозоиди и напълно оформени яйца. При нашите климатични условия половата активност на градинските охлюви настъпва през първата половина на април и завършва в края на май. Размножаването става чрез яйца, като всеки охлюв в полова зрелост ( тя настъпва от 3-тата година до 5 – 6-тата) снася по 45 до 90 предварително оплодени яйца. Някои градински охлюви заравят яйцата си в специално приготвени дупки в почвата на дълбочина до 12 см., а други настаняват яйцата си по повърхността на земята под шумата, между камъните, разни клонки и др., след което ги изоставят и не се грижат за тях. Инкубацията продължава около 20-25 дни, но при неблагоприятни условия (влага и топлина) продължава с още няколко дни. Оптималната температура за люпимост е от 16-18 градуса, като средната е 70-75%. Излюпените охлювчета изпълзяват през нощта или сутрин при разсъмване, когато околната растителност е още росна. Те се грижат сами за себе си, като достигат полова зрелост през третата или четвъртата година. Приема се, че градинските охлюви имат средна възраст от 6 до 7 години, след което навлизат в старческа възраст с прогресивно повишаваща смъртност. За максимална възраст на охлювите в Европа се приема 19-20 години. У нас са намирани екземпляри по на 15-16 години. Единствения белег за определяне възрастта на охлювите са броя на секторите на черупката (навивките на черупката). Охлювчето се излюпва с 1 извивка, което ще рече, че на една година има 2 извивки, на 2 години е с три спирални извивки, на 3 години е с 4, на 5 години с 6 спирални извивки и т.н. За консумация и изкупуване се събират охлюви от 3-тата година. Което ще рече с 4 спирални извивки и размер на черупката по голям от 28 милиметра.(Източник biofriendsbg.com) На територията на България се събират градински охлюв (Helix pomatia) и лозов охлюв (Helix lucorum). Има и ферми за охлюви, които отглеждат и вносни видове. Охлюви могат да се купят полуготови в някои големи търговски вериги. Могат да се купят и живи от пазара, отглеждани във ферми или събрани от мургави предприемачи. Можете да си съберете и сами. (Източник biofriendsbg.com)

Днес бях на лов за охлюви! Уловът беше повече от успешен! Ще ги оставя за 2 - 3 дни в мрежа да се изчистят и ще споделя, как съм ги приготвила!

Станаха уникално вкусни! Както и обещах, ето и рецептата: Охлюви с тиквички и ориз на фурна: http://recepti.gotvach.bg/r-72557-%D0%9E%D1%85%D0%BB%D1%8E%D0%B2%D0%B8_%D1%81_%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%B8_%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D1%84%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0

А и да отбележа - по-светлите охлюви са по-вкусни от тези, с по-мургав външен вид! Така че по възможност събирайте от тях!

Ето още една вкусна рецепта с охлюви: Панирани охлюви на шишче - бързо, лесно и много вкусно мезе за всяко питие! Под бързо имам предвид ако предварително сте свършили процедурата с варенето, почистването и т.н. или ако сте си купили готови почистени вече охлюви от големите вериги магазини. Аз лично си ги "набирам", следва дългата процедура... и след това във фризера...та когато ми се похапват да си имам под ръка готови. http://recepti.gotvach.bg/r-75831-Панирани_охлюви_на_шишче

И няма как да не спомена една от любимите ми рецепти - Охлюви по бургундски - истински кулинарен шедьовър, а е толкова лесна за изпълнение. http://recepti.gotvach.bg/r-94183-Охлюви_по_бургундски?s=1

Това е моята рецепта, на мене винаги ми се получава. Пробвай я. С плънката може да експериментираш. http://recepti.gotvach.bg/r-68015-%D0%94%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%91%D1%8F%D0%BB%D0%B0_%D1%84%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%8F Домашна пица Бяла фантазия Домашна пица Папараци

Радвам се, тестото наистина е най-важно, а пък другото е въпрос на въображение.

Благодаря ви за отговора, но не съм съвсем сигурна дали е позволено от администраторите да се обработват допълнително снимките. Не са много ясни правилата свързани с това.

Да така е

От пускането на тази форумна тема измина цяла една година и половина... Тогава бях с ранг "новак", сега съм "мастър шеф". Много ястия се сготвиха, много снимки, много нещо. Беше ми много трудно със снимките, не че сега е по-лесно, но стигнах до генералния извод, че основния фактор е светлината, защото и аз също като Сия готвя след работа и обикновено докато всичко стане готово вече е тъмно. Снимам ли вечер на изкуствено осветление - снимките не ми се получават. Снимам ли през деня на естествена светлина - това вече е друго нещо. Може би е от светкавицата, може би трябва да си купя някаква допълнителна (като на фотографите) за вечерни снимки, не знам... Нека ако сред нас има фотографи да помогнат със съвети, ще бъда безкрайно благодарна.

Ох....аз едвам опазвам яденето само да го снимам и след това всичко изчезва светкавично! Не знам как ще го опазя до сутринта Ще трябва да стоя въоръжена до зъби цяла нощ на пост!