Анонимен
Мастър Шеф
Моята стенаРецепти1068Статии23Съвети10Коментари708Форумни темиПостове във форума215За менИзпрати съобщениеточки24219
Да, имам. Всяка харесана и изпробвана от мен рецепта е написана, подредена, а и не само това , всяка страница е номерирана и съответно имам и съдържание за по-лесно търсене. Такава съм си, подредена за всяко нещо.
Марияна, можеш да се впечатлиш спокойно и от мен. Всичко ми е подредено, хауса ме напряга и влудява до непредсказуеми действия....просто съм досадна на моменти. Та на мен гардероба ми е по цветове нареден, та една кулинарна книга няма да е номерирана.... Характер.
Нарязвам на кубчета и замразявам във фризера. Така замразявам на кубчета и моркови, целина, патладжан и червени/зелени чушки, ползвам ги когато приготвям гювеч. По принцип всичко замразявам, не правя буркани, не варя компоти, сиропи, защото също замразявам и плодовете. Не си играя с глупости, нямам време , а и условия нямам, на котлон тази работа не става.
Купувам си и чужда кулинарна литература. Малко ми е трудно с техните унции, ама си ги пресмятам в грамове и свикнах вече. Не ми е труден превода, елементарни са нещата.
Моника, вярно е , че има всичко, но пък кифличките с плодова плънка от праскови на Добринка не съм ги срещала никъде. Нейната рецепта отива при другите ми "Златни рецепти". Добринке, и тук, благодаря!!
Не, няма нищо общо с гевреци, защото това тесто за бретцелите не е варено, а технологията му е на приготвяне много по-различна. Бретцела е пухкав и едновременно хрупкав, а това се постига с натриев хидроксид - сода каустик, а откритието както може да си представим е следствие на инцидент. Такъв разтвор е опасен при приготвянето им в домашни условия, затова се ползва потапянето им във вода и сода за хляб и задължително е посипан с едра сол. Продава се специална такава за бретцели. Купила съм си от френско-италианския магазин "Бар от боговете".
Историята на хлебчето с интересната форма не е съвсем известна и се предполага , че е измислена от монаси които ги приготвяли като подарък за децата научили молитвите. По принцип братцела е свързан с религиозни празници. Приготвя се с различна дебелина и степен на изпичане. Обикновено е солено хлебче, но може да е посипано и с ким или със захар. Няма значение с какво е посипан, важен и задължителен е възела на тестото, който само като го видиш и си казваш: "Това е бретцел"!
Много приятна закуска, а и приятно мезе за хубава бира.
Миналата година правих, но за съжаление нямам снимка за да ви ги покажа. Лесни са, но най-много ме затрудни това правене на фльогата...
Бретцел/Претцел
Тук в България ги наричаме бретцели, но в Германия го чувам като Претцел и така смятам, че е правилно, но няма значение точното им наименование , важното е да станат с хрупкава коричка и едновременно меки отвътре.
брашно - 600/650 г
мая, суха - 7 г
кафява/бяла захар - 1 ч.л
сол- 1 ч.л
вода - около 400
масло, - меко/зехтин - 20 г за да не лепи по ръцете
Плоска тава застлана с хартия за печене.
Фурна - 200/220 градуса.
1. Работя тестото в миксер. Предварително не съм активирала маята. Всичко съм сложила накуп и оставих миксера да измеси тестото до гладко и еластично.
Оставя се да втаса за около 30/40- мин.
2. Тестото се дели на 10-/12 бр топки еднакви по грамаж. Ползвах елекн.везна.
Всяка топка се оформя на фитил с дължина около 30/40 см, като в средата е по-дебела, а краищата са по-изтънени. Оформя се бретцел/претцел, като краищата се усукват и се прищипват към долната част в ляво и дясно.
3. Слага се вода в дълбока тенджера да заври, после се намалява огъня да къкри - на всяка ч.ч. вода по 1 ч.л сода - това е ориентира. Всеки оформен бретцел/претцел се потопява във горещата вода и се държи докато изплува и да е променил цвета си, леко да жълтее. Около 30 сек. Изважда се с решетъчна лъжица и се нареждат в тава застлана с хартия. Намазват се с жълтък, малко олио и вода. Ръси се едра сол.
4.Пече се на 220 градуса - 15/20 мин.
Специална сол за бретцел/претцел се продава в френско-италианския магазин, от там съм си купила. Може и да се ползва морска за поръсване, но тя има малко по-различен състав и вкус , според мен.
Това е.
Основно ползвам само вносни масла, а и не само маслото, а и други млечни продукти. Няма нещо което до момента да ме е привлякло като българска стока. Винаги съм заредена поне с около 2 кг. масло. Никога не купувам българско такова, лошо мирише, ниска масленост, много вода и изхабени пари на вятъра. Не бих си рискувала сладкишите също и всяко готвено ястие, защото наред със зехтина аз пускам и добра бучка масло. Най-много ползвам френско на President , също така Deutsche Markenbutter, Buter Markenbutter , а Goldendorf определено го избягвам за мен не е добро, с ниско качество, на стайна температура става точно като маргарин, или нещо тук го разтопяват и пак пакетират, но не е в час това масло. Освен това аромата му е гаден на застояло и на отпадъчни продукти. Също така не харесвам и ирландското масло Kerrygold. Последните две са отхвърлени от мен като покупка.. Но ако попадна на холандско веднага взимам на количество, прекрасно е.
Изплаквам ги, подсушавам , редя ги по 20 бр завивам ги и ги поставям в найлонови пликчета и във фризера. Предварително не ги бланширам, сурови са. Това е.
Илияна, и най-важното е, че след като се размразят от фризера те са готови за употреба и не е нужно да се попарват.
Ползвам само италиански брашна в пликове по 5 кг. Divella-Farina , Molino Blanko. Всяко е различно, едно е за пица, друго е за сладкиши и торти, полента и т.н. Едното го купувам от Метро , а другото от италианските магазини.
Тестото за пица обичам да е тънко. Предпочитам да чувствам плънката, а толкова тесто, това не е хляб, а само основа която трябва да е хрупкава. 250 брашно, 125 мл топла вода, 1 ч.л суха мая, сол, 1ч.л захар и 1 с.л зехтин. Замесва се тесто което е меко и се оставя за половин час на втаса. Разточва се с точилка, измерва се дъното на тавичката, поставя се и изрязвам излишното тесто. Поставя се плънката. Печа на 200 градуса.
Plesneva :Предполагам слагаш тавичката върху тестото,за да изрежеш точно?
Намазнявам много леко тавата със зехтин, или по-точно намазнявам една дом. хартия със зехтин и с нея минавам. Достатъчно е.
Точно така, измервам дъното на тавичката в/у тесто и с остър нож изрязвам, после го завивам в/у точилката, поставям точилката по следата на тавата, и го поставям, излишното го изхвърлям не ме трябва. Дом. сос, плънка, но аз не ползвам богата плънка, не обичам, достатъчно ми е някакъв хубав колбас, но не и да е силно воден като шунките които продават. Отгоре поставям големи парчета моцарела и ръся обилно с пармезан. Босилек повечко, имам винаги замразен във фризера.
Не ползвам никога чубрица. Въпрос на вкус..
Благодаря, Соня. Аз съм си по обясненията, обичам всичко да ми е ясно и така и правя с моите рецепти, когато публикувам. Не обичам да се досещам какво следва, дали сега ще го бъркам сладкиша с ръце и лъжица или да ползвам миксер, примерно...
А, да ти кажа защо не обичам богати плънки било със сварени яйца, кис.краставици, салами, пък чушки, пък разни бълг. кашкавали които миришат на лошо и както се казва на разговорен език "изчисти хладилник" и т.н., защото тестото остава сурово и лигаво, не може да се изпече добре. Вероятно си била в Италия и там пицата е с много дом. сос , някакъв сух салам като чоризо например , или хубава шунка те имат какво ли не и обилно моцарела и твърдо сирене и босилек. Това е.
Ягодите правя на сладко, като избирам мънички. Обичам го. Освен това и замразявам във фризера, измивам, почиствам, подсушавам и ги мятам. Така винаги имам на разположение зимно време, като ги ползвам основно за разкош на някой сладкиш. Сокове не правя, нямам тази възможност да си играя със смилане, смачкване, пасиране, насипване, варене, стерилизация, на котлон тази работа при мен не става.