Постите не са мода или каприз, те са период на въздържание от блажна храна при умерена употреба на постна, като целта на това е преди всичко духовно и нравствено пречистване, а впоследствие и телесно. В Старият завет постничествата е представяно като път към духовно съвършенства и начин за постигане на божествени истини.
За сведение на всички, които смятат, че въздържането от похапването на мръвки преди Коледа и Великден изчерпват нормите на благочестието, ще подчертаем, че в православния календар постните дни са около двеста. Има четири продължителни постни периода – Великденски пости, Петрови пости, Богородични пости и Рождественски пости.
Съгласно догмите на християнството задължителни постни дни са и всяка сряда и петък.
Постите имат шест степени на строгост. Най-леките пости позволяват всичко без месо, следващите забраняват и риба. Следват пости, при които освен месо и риба, е забранена и горещата храна с растителна мазнина. По-строгите пости от тях забраняват и студена храна без мазнина, както топлите напитки (т.нар. сухоежбина). При най-строгите пости се препоръчва пълно въздържание от храна.
Обикновено под строги пости се разбира, че на вярващите е позволено да се хранят само с растителна храна без олио.
