Мекиците са традиционно българско ястие, направено от тесто, което е предварително замесено. То се оставя да втаса, т.е. да набухне. След като е готово, от него започват да се късат малки топки, които се разстилат на кръгчета и се пържат в сгорещена мазнина. Сервират се обикновено за закуска с пудра захар или друго сладко, както и със сирене и добавки по избор. Има много рецепти, като основната разлика между тях е в набухвателя и млякото.
Българинът по принцип обича пържените храни, но мекиците, спомен още от детството, са на първо място. И е така, защото обикновено те стават по-мазнички, в смисъл-хрупкавата коричка, получена при пърженето, влудява сетивата. Но точно там се крие опасността.
Когато се пържат мекиците, загрятата мазнина достига до температури от порядъка на 200-270° С. При тях, както в продуктите, така и в самата мазнина настъпват изменения. Получава се реакцията на липидна пероксидация, т.е. във веригите на мастните киселини става насищане на ненаситените им връзки с О2.
Така започва отделяне на паразитни молекули с висока енергия- свободни радикали. Когато бъдат погълнати, тези радикали играят ролята на бомби, които избухват по повърхността или във вътрешността на клетките на човешкия организъм, като така смущават естествените физиологични процеси, протичащи в тях.
В някои клетки е възможно да мутират и да възникне рак. Най- често това става при лигавицата на стомаха. Разбира се не при всеки, но опасността е реална.
По принцип клетките имат защитни системи, обезвреждащи свободни радикали, но всяка защита понякога се пропуква. В случая резултатът би бил фатален.
За да се предпазите, би било разумно да ограничите приема на мекици и подобни пържени закуски. Друг съвет е за подмяната на олио веднага след първото пържене и ако е възможно то да е от растителни мазнини.
