Историята на сладкарството у нас започва по време на османското присъствие. Тогава жените варели в домовете си всевъзможни желета и сладка. Те били приготвяни от всякакви плодове, зелени орехчета, динени кори и листа от рози.
Един от най-големите деликатеси по онези времена било бялото сладко. То се поднасяло през лятото в лъжичка, потопена в чаша ледено студена вода.
Бялото сладко било всъщност много гъстият захарен сироп, известен днес като фондан. Приготвя се от изключително прецизно темперирана захар. Днес той е индустриален продукт и може да се открие във всеки магазин. За жалост най-великите майстори на фондана вече не са сред живите.
Едни от най-любимите десерти в миналото били сладка баница с плънка от тиква или ябълки, както и сладките питки, намазани с мед или приготвени с ошав.
Преди Освобождението десертите били наричани благини. За специални случаи домакините приготвяли ашуре или коливо. Начините на приготвяне на десертите през онези години били повлияни от ориенталската кухня, за което свидетелстват и наименованията им, запазени и до днес.
Освен сладкиши за домашна консумация още по време на Турското владичество е имало и търговци на сладките изкушения. В записките откриваме разкази как първи сутрин по улиците се появявали продавачите на салеп. Това било гъсто подсладено питие, приготвяно от корена на едноименното растение.
След продавачите идвали и симидчиите - с големите си кошници, препълнени с топли бели хлебчета, поръсени със сусам. Заедно с тях се появявали и млекарите с купички кисело мляко.
По обедно време излизали и халваджиите. Те били чудна гледка – на главите си носели огромни подноси с наредени три вида халва – тахан, бяла с орехи и цветна от брашно. Редом с тях стоката си предлагали бозаджиите.
Следобед на чаршията се появявали и най-обичаните – сладкарите. Те разполагали пред очите на минувачите кръгли тенекиени табли, разделени на шест сектора. В тях били подредени желета, различни на цвят, но често еднакви на вкус. Желетата били изключително твърди и се консумирали със специална триъгълна лъжичка.
В почивния ден неделя, както и по празниците, навсякъде по улиците се виждали търговци, които разнасяли табли с всякакви изкушения - локум, смокини, пексимет, сушени фурми, както и различни видове шекер – пейнир, кармъз, небет. Сред най-популярните стоки била озахарената и различно оцветена леблебия. Тя се купувала и за сватби.
В края на ХIХ век в асортимента на търговците вече влизали и обикновени вафли или руло, пълно с крем, червена и жълта лимонада, бонбони, ледено (сладолед), сайдер и какво ли още не. Изборът бил огромен, а вкусът - гарантиран.
