Ботаническото име на динята, Citrullus vulgaris, идва от умалителната форма за цитрусови плодове, като се позовава на цвета и формата на плодовете, а vulgaris означава широкоразпространени или обикновени плодове. Вътрешността на този сочен плод е над 90% вода.
Произхождаща от Африка, динята е ценен и преносим източник на вода за пустинята или в ситуации, когато природните водоеми са били заразени. Дините са отглеждани в Египет и Индия още през 2500 г. пр. Хр., за което сочат древните йероглифи.
Повече от петстотин сорта диня, отглеждани в целия свят дават много голямо разнообразие за потребителите по отношение на размери, форми, цветове. Дините обикновено се разделят на две категории: за съхранение в хладилна камера и за пикник. Категорията за хладилна камера е свързана с размера на дините, вариращи от 3 до 8 кг. В категорията за пикник са включени по-големите дини, с тегло от 8 до 30 кг.
Най-разпространени са дини с ярка червеникаво-розова текстура, пунктирана с черни семена, но също така съществуват и бели, розови, жълти и оранжеви сортове, със и без семена. Цветът, размерът и формата имат малко влияние върху аромата на дините при различните сортове.
Сезонът на дините започва от месец май и продължава до септември, но пикът му е средата на юни до края на август. Откъснати преди тяхното пълно узряване, дините никога няма да развият пълните си вкусове. Цяла диня е необходимо да се съхранява в хладилник и издържа около една седмица.
Състав на динята
Водата представлява 92% от масата на динята, което я прави най-воднистия плод сред останалите плодове. Интересен факт е, че дори семената на динята са богати на белтъчини и мазнини и от тях се прави растително масло. Динята е богата на витамин С, големи дози калий, източник е на фибри, а динените семки съдържат веществото cucurbocitrin.
Ароматната диня учудващо има само половината от захарното съдържание (5%) на една ябълка. Динята съдържа само 80 калории, не съдържа никакви мазнини и холестерол. Установено е, че динята е много хранителен плод, източник на големи дози витамин А, фибри, калций и желязо.
Динята е източник на ликопен, за който са направени изследвания и е установено, че може да помогне за предпазване от тумори. Похапвайки сладко диня, ние ще се заситим и ще погълнем минимално количество калории, ще запълни част от нуждите ни за диетични фибри, 25% от необходимата дневна доза витамин С, 20% от необходимата дневна доза витамин А, 20 г захар и един г протеини.
Избор и съхранение на диня
Няма 100% сигурна техника, която може да ви помогне да разпознаете вкусна диня. Все пак има някои приоми, с които можем да си помогнем при избора на диня. Първото и най-важно е да погледнете дръжчицата на плод - ако динята е хубава и зряла, дръжката трябва да е леко засъхнала и спаружена, а не зелена и свежа. Втора стъпка е да почукате по кората на динята.
Ако чуете кух, глух звук, навярно плодът, който се каните да купите, не е добър. Почукването трябва да ви подскаже, че съдържанието на динята е плътно и то да се отрази в чист и ясен звук след почукване. Други признаци за зряла диня могат да са лесно белещата се с нокът кора на плода, бяло а не жълто долно петно, лъскава кора и, разбира се, голям размер и тежест.
Неразрязаната диня може да съхраните до 7-10 дена на стайна температура, но колкото по-скоро изядете сочния плод, толкова по-добре. Ако го оставите прекалено дълго, той може да изкуфее. Разрязана на парчета диня може да запазите максимум 2 дни в хладилник в покрит съд. Ако не я покриете, динята ще образува своеобразен по-тъмен филм с неприятен вкус.
Кулинарно приложение на динята
Вкусната и зряла диня може да даде прохлада през летните жеги, както никой друг плод. Макар че е препоръчително да хапваме тези сочни плодове в сурово състояние, дините подлежат на кулинарна употреба и могат да бъда консумирани по различен начин. У нас най-популярно е да правим сладко от диня, туршия от малки динчета или просто да добавяме динени кори в смесени туршии.
Най-честата употреба на динята е охладена, нарязана на парчета за бърза закуска или плодов десерт. В Италия, популярен десерт е пудингът от диня, обикновено направен от диня, бадеми, шоколад и канела. Популярен десерт е също и сладоледът от диня. В южните щати на САЩ се прави туршия от диня. Руснаците от своя страна правят бира от динен сок.
Всъщност кората на динята също е ядлива и може да се приготви като зеленчук. Доста обикнато ястие е пържената, варена или маринована динена кора в китайската кухня. Когато китайците пържат кора на динята, те първо я белят, нарязват и пускат да се пържи със зехтин, овкусена с чесън, люти чушки, лук, захар и ром.
Като специалитет маринованата динена кора е по-разпространена и в Русия. От диня се правят и уникални летни коктейли и напитки. В различни места по света, както и у нас, овалната форма на цялата зряла диня се пълни във вътрешността с някаква алкохолна напитка, като мента, мастика. Може да направите това или със спринцовка, или чрез отвор в кората, като изчакате алкохолът да се разпространи из цялата вътрешност на динята. Широка е употребата на динята и като ароматизатор за различни други напитки.
Ползи от динята
Едно парче диня (около 1/16-десета от нея) съдържа големи количества витамин С и бета каротин, който помага за защита срещу различни форми на рак, поради своите антиоксидантни свойства. Динята има и високо съдържание на калий, който помага за регулиране на сърдечните функции и нормализира кръвното налягане. Тя също е добър източник на фибри, които помагат за поддържане правилното функциониране на червата и работи за предотвратяване на рак на дебелото черво и ректума. Семената на динята съдържат cucurbocitrin, който помага при понижаване на кръвното налягане и за подобряване на бъбречната функция.
Динята помага да прочистим организма си токсични продукти, което я прави подходяща храна при проблеми с отделителната система. Те съдържат много течности и благоприятстват заболявания на бъбреците, като предпазват от камъни в бъбреците, а помагат и при някои заболявания на сърцето, черния дроб и жлъчката, също и при лечение на подагра. До 2.5 кг сочна любеница на ден може да помогне при отслабване на хора, страдащи от затлъстяване.
Дините съдържат доста по-малко въглехидрати в сравнение с зеления грах, ябълки, портокалите. Ето защо дините са добра храна при хора с диабет, за които препоръчителната дневна доза диня е около 200-300 г на ден. Любениците са източник на плодова захар, която се усвоява без да изисква инсулин, което е важно за диабетиците. Смята се, че фруктозата от динята подобрява работата на черния дроб, успоредно с което и усвояването на белтъци, мазнини и въглехидрати.
Ако страдате от запек, било то дори и хроничен, динята би могла да ви е от голяма полза заради високите нива на магнезий и фина целулоза. Редовното хапване на сочния плод ще регулира перисталтиката на червата и ще стимулира отделянето на жлъчен сок. Поради факта, че е нискокалорична, динята влиза в състава на различни диети и е много подходяща за храна през разтоварващи дни.
Отслабване с диня
Диетата с диня може да бъде смело препоръчана на хора от всякаква възраст. Както стана ясно, динята е почти изцяло лишена от витамини, но за сметка на това съдържа големи количества лесно усвоима захар - фруктоза и глюкоза. Режимът за отслабване с диня трябва да се спазва 5 дни - точно това е срока, необходим на организма за очистване от шлаките и нежеланите соли.
Любопитни факти за динята
Динята е лечебно чудо, за което се предполага, че помага по много различни начини. Сокът от диня може да облекчи мускулната болка, тъй като съдържа цитрулин. Консумацията на диня понижава кръвното налягане, може да подобри зрението и здравето на очите, тъй като плодът е с високо съдържание на витамин А и поради високата концентрация на ликопен, фитохимикал, може да намали риска от рак.
Динята може да се яде сурова или маринована. В Южна Русия дините понякога се консервират, като ги ферментират със зеле, както и ябълките. Всъщност туршия с диня се приготвя и в България. Маринованите зелени динчета се радват на същата популярност като царската туршия, маринования карфиол, маринованите люти чушки, туршията с моркови, шарената туршия.
Веселият червен цвят на диня идва от ликопен, антиоксидант, считан за по-мощен от бета-каротина. и намиращ се в още по-голямо количество от този в доматите. За разлика от други каритеноиди, ликопенът не се преобразува във витамин А. Тялото ви се нуждае от по-голямо количество ликопен, ако сте пушач или редовно пиете алкохол.
Писателят Марк Твен е бил почитател на динята и я наричал ангелска храна.
Всяка клетка в тялото се нуждае от вода. Динята е 92% вода, така че консумирането ѝ е лесен начин да останете хидратирани. И васе пак не трябва да прекалявате с количеството, защото гликемичният индекс на динята е висок.
Заради високото си съдържание на вода, антиоксиданти, аминокиселини и калий динята се препоръчва веднага при хранене след тренировка.
Динята съдържа и естествен пигмент, наречен бета-криптоксантин, който може да защити ставите ни от възпаление.
Витамините А, В6 и С в динята помагат на кожата да бъде хидратирана, гладка и еластична. Пъпешът има същото действие, така че те могат да се използват в различни комбинации от плодови маски за лице, лесни за приготвяне у дома.
Чаша вкусен сладолед може да ви осигури около 300 калории. Можете да се насладите на същото количество диня само за 40 калории. И за разлика от много други калорични десерти, динята е без мазнини. За да направите сорбе, сложете диня в блендер, сок от лайм за специален аромат, разбъркайте добре и сложете във фризера, докато се втвърди. Ще ви хареса сорбето с диня.
Ако имате храносмилателно разстройство, болест на Крон или колит, имате доста дълъг списък с храни, които не трябва да ядете. Можете да поставите диня в списъка на разрешените. Месестата част на плода е мека, сочна, лесно се усвоява.
