Щир

Щир

Щир или Куча лобода /Amaranthus/ е вид растение принадлежащо на космополитния род Amaranthus. Щирът е близък родственик на амаранта, затова някои го наричат и амарант. Произходът на това наименованията е от Древна Гърция, където означава неугасващото, неувяхващото цвете.

Според някои твърдения щирът помага срещу любовни мъки. Според латинската и гръцката митология щирът е лек срещу физически рани, душевни терзания, болка и всякакви човешки мъки.

История на щира

Освен като красиво цвете, щир е отглеждан от индианците векове наред като втора по значение (след царевицата) зърнена култура. В негова чест са устройвали ежегодни празненства, на които го почитали като божество. Испанските завоеватели обаче го провъзгласили за дяволско изчадие и забранили употребата му. С постепенното навлизане на европейските култури в Южна Америка бил забравен като култура.

Чак в наши дни след четиристотингодишна забрава били преоткрити ценните му хранителни свойства и той заел подобаващото му се място сред селскостопанските култури. В САЩ и други страни се финансират специални програми по изучаването му и внедряването му в хранителната промишленост. С времето щирът се разпространява и в Европа и Северна Америка. В наши дни по-широко се отглежда в Мексико, Перу, САЩ, Непал, Индия.

Видове щир

В България някои видове щир са широко разпространени, като тези растения основно се приемат за плевели. Едни от най–често срещаните видове у нас са метличестият щир и обикновеният щир.

Метличестият щир /Amaranthus paniculatus/ е едногодишни тревисто растение. Стеблото му е жълто до червеникаво, разклонено и достигащо до 1 м височина. Листата са последователни, ромбично – яйцевидни или продълговато – елипсовидни, в основата си са клиновидни, на върха заострени, с дълги дръжки. Цветовете са събрани в пазвите на горните листа и на върха на стеблото в пурпурночервени разклонени съцветия.

Плодът на този вид е кутийка, разпукваща се напречно, с много кестенявочервеникави семена. Метличестият щир цъфти през юли и август. Разпространен е в Индия, Иран, Средиземноморието, Европа, южната част на Скандинавския полуостров, Африка, Австралия и др. В България метличестият щир се отглежда като декоративно растение, но се среща и като подивял вид.

Обикновеният щир /Amaranthus retroflexus/ е едногодишно тревисто растение. Стъблото е до 1 м високо, изправено, набраздено, зелено или обагрено червеникаво, влакнесто. Листата са последователни. Плодната кутийка се разпуква напречно и е с шипчета. Семето е черно, лъскаво. Обикновеният щир произлиза от Северна Америка. През годините постепенно се е разпространил в Европа, Русия (Кавказ), Югозападна и Централна Азия, Япония и Китай. У нас може да се види в цялата страна като рудерално или плевелно по културите.

Друг интересен вид, широко разпространен в Гърция е Amaranthus blitum или лилав щир, който представлява ядливо едногодишно растение, високо 80-150 см. Отглежда се в южната ни съседка, както и на много места по света, предимно като листен зеленчук.

Състав на щира

Амарант

В съдържанието на зелената част на щир са намерени холин, бетаин и витамин С. Някои видове съдържат и микроелементи като калций, калий, магнезий, натрий, фосфор, селен и желязо, малки количества витамин А и протеин.

Семената на зърнения сорт щир имат висока хранителна стойност и дори превъзхождат истинските зърнени култури с високото съдържание на суров протеин и лизин. Съдържат още мастни киселини 6 - 10%, 3/4 от които са ненаситени, пектин, фибри, желязо и калции и други микроелементи. Те не съдържат глутен, което ги прави подходяща храна за хората с непоносимост към глутен. Брашното от семената има широко приложение и се използва успешно в смеси за безглутенови брашна.

Отглеждане на щир

Щирът се размножава лесно в обработваеми ниви и зеленчукови градини и задушава културите. Много често се среща да расте в компанията на куче грозде и татул. Обилното напояване, плодородната почва и слънчева светлина са идеални условия за растението и то без проблем може да достигне височина и над 1 м. През юни-юли се появяват съцветията, които нарастват непрекъснато и до есента вече се влачат по земята.

Ако отглеждаме някой от ниските сортове, щом се застуди, трябва да го приберете в стаята, където ще продължи да расте и цъфти. Разликата между българския щир и неговите култивирани събратя Amaranthus blitum var. Silvestre и Amaranthus viridis, отглеждани в Гърция и наричани влито е, че те дават нежна и едра зелена или червена листна маса и позволяват многократно бране, тъй като образуват късно семена.

Събиране и съхранение на щир

У нас основно се берат стръковете на щир. Отрязва се надземната облистена част на растенията по време на цъфтене на дължина 30—35 см от върха надолу. Брането, сушенето, опаковането и съхраняването на различните видове растения се извършват поотделно.

Сушенето става на сянка или в проветриви помещения, като материалът се нарежда върху рамки или постелки, или в сушилня при температура до 45 градуса. От около 5 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи. Дрогите трябва и след сушене да са запазили естествения си вид. Приготвената дрога се съхранява в сухи и проветриви помещения без пряк достъп на слънчеви лъчи.

Ползи от щира

В миналото метличестият и обикновеният щир са отглеждани като зеленчукови култури. Сега се употребяват в народната ни медицина при хемороиди, обикновено външно — за налагане. Други видове щир се прилагат за спиране на силна менструация, като гаргари за успокояване на възпаления в гърлото и като вода за уста за лечение на гангрени. Отварата от щир не само спира силно менструално кървене, но също и прекомерно вагинално течение, диария и дизентерия. Стягащата способност на билката е полезна за намаляване на кръвозагубата и за лечение на диария.

От семената на опашатия щир се извлича масло с уникален биохимичен състав, което широко се използва в медицината и козметиката. То има приятен мирис и орехов вкус. Най-ценната му съставка е скваленът, който се съдържа също в човешката кожа и съдейства за насищане на организма с кислород. Поради това маслото се употребява за повишаване на имунитета и при лечението на много заболявания.

Народна медицина с щир

Салата с амарант

Щирът има антибактериално действие. Нашата народна медицина препоръчва бани с щир против гъбички по краката. За да се отървете трайно от неприятното усещане, използвайте следната лесна рецепта: Една шепа щир се залива с 2 литра вода. Отварата се вари 5 минути на бавен огън и се прецежда. Правят се бани на краката с нея в продължение на 10 минути сутрин и вечер.

Щир в кулинарията

Повечето видове щир, които развиват едра листна маса, са годни за консумация. Обикновеният щир (Amaranthus retroflexus), който е много разпространен в България, също може да се употребява за готвене, докато не е образувал семена. Използва се като добавка в супи, плънки за зеленчуци, гарнитура за месо.

Младите листа на щира успешно се комбинират с всякакви зеленчуци от градината. Щирът е подходящ за вкусни и диетични яхнии, свежи салати, баници и леки супи. Последно време тази култура се оценява високо от привържениците на здравословното хранене.

Зърната на щира се употребяват за гарнитура и спокойно могат да заместят ориза. Сварени във вода те имат вид на дребен хайвер. Използват се и за направата на пуканки. Брашното участва в състава на тестени изделия, бисквити, сладкиши, палачинки и дребни сладки и др.

Диетична салата с щир

Необходими продукти: щир – 300 г листа, лук – 1 глава, домати – 2 броя, краставици – 1 брой, чесън – 1 стрък, царевица – 1/2 консерва, босилек, магданоз, копър, лимонов сок – 2 с.л., зехтин 2 с.л., черен пипер, сол

Начин на приготвяне: Измийте щира, доматите, лука, чесъна и краставицата и ги нарежете. В дълбока купа смесете, нарязаните продукти, като добавите царевицата, босилека, магданоза и копъра. Овкусете със зехтин, лимонов сок, черен пипер и сол. Разбъркайте добре и поднесете.

5 1
4 5
3 2
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати

От другите ни сайтове