Оксалатите представляват отпаден продукт, който се отделя в черния дроб при преработката на белтъците. Те са високореактивни вещества, съществуващи в много растителни продукти. Оксалатите нямат никакви полезни функции за човешкия организъм, даже напротив – нанасят вреди.
Около половината от оксалатите попадат благодарение на храната. Те се съдържат в почти всяко едно растение, където свързват калция в неразтворими съединения, които се натрупват в листата и кората на растението, но в последствие се елиминират благодарение на листопада. Именно по този начин растенията се освобождават от излишния калций и оксалати.
За съжаление при хората нещата стоят по съвсем различен начин. Оксалатите се освобождават от храната в процеса на храносмилането. След това в тънкото черво те се свързват с калция и образуват соли /неразтворими химични съединения/, които не могат да се абсорбират и напускат тялото с изпражненията.
Онези оксалати, които не успеят да се свържат с калций, се абсорбират веднага щом попаднат в дебелото черво. Така се получава натрупване на оксалати в тялото. Точно това е една от основните причини да не се препоръчва диета, бедна на калций. Както видяхме, той е жизнено необходим за отделянето на оксалатите.
Вреди от оксалатите
Когато оксалати се натрупат в големи количества в човешките клетки, това може да доведе до намаляване на нивата на глутатиона – вещество, което спомага детоксикацията на организма. Оксалатите провокират автоимунни реакции и спомага за образуването на кристали в различни части на тялото, най-често бъбреците.
В повечето случаи малките количества оксалати се абсорбират чрез храната, но при условие че стомахът е здрав. Медицинската литература посочва, че когато стомахът е възпален или е налично слабо разграждане на мазнините, както и при продължителна диария и запек, оксалатите от храната могат да се абсорбират от гастроинтестиналния тракт и да станат опасни за клетките в организма.
Оксалатите нарушават и производството на ензима карбоксилаза. В тези случаи се наблюдава лесно възникване на гъбични инфекции. Високите нива на оксалати могат да причинят заболявания на черния дроб или червата.
При хора с нормален метаболизъм около 15% от оксалатите в храната се абсорбират в храносмилателната система и попадат в урината. При болни с оксалатни камъни в бъбреците този процент достига 50.
Източници на оксалати
Храните могат да се разделят на три групи по отношение на оксалатите. - Първата група са храни с ниско съдържание на оксалати, съдържат по-малко от 2 мг на порция, което означава, че може да се консумират без ограничение;
- Втората група са храни с умерено съдържание на оксалати – съдържат от 2 до 7 мг оксалати на 1 порция. Може да се консумират не повече от 3 такива храни на ден;
- Трета група са храните с високо съдържание на оксалати. Те съдържат повече от 7 мг за порция и затова трябва да се избягват.
Оксалати в напитките
По отношение на напитките, с високо съдържание на оксалати са тъмната бира, наливната бира, натурален шоколад, шоколадово мляко, черен чай, соеви напитки, разтворими напитки и разтворимо кафе. С умерено съдържание са кафето, сокът от червените боровинки, портокалов сок и гроздов сок, оранжада. С ниско съдържание на оксалати са бутилираната бира, ябълковият сок, лимонадата, водата, виното, джинджифиловите напитки, млякото, разтворимият чай, дестилираният алкохол.
Оксалати в млечните продукти и растителното мляко
По отношение на млечните продукти, с високо съдържание на оксалати са шоколадовото мляко, соевото сирене, соево мляко. С ниско съдържание на оксалати са млякото, киселото мляко, сиренето, мътеница. Тук няма продукти с умерено съдържание на оксалати.
Оксалати в месото
При месото няма продукти с високо съдържание на оксалати. С умерено съдържание са дробът и говеждите бъбреци, а с ниско съдържание са останалите месни продукти.
Оксалати в мазнините и подправките за готвене
Олиото и всички мазнини за готвене са с ниско съдържание на оксалати. Подправки с високо съдържание на оксалати са канела пресният магданоз, джинджифил, соев сос и черен пипер. С умерено съдържание са пресния босилек и малцът, а с ниско съдържание – всички останали.
Оксалати в плодовете
Плодове с високо оксалатно съдържание са синята боровинка, малините и къпините, френското грозде, корите на портокали, лайм и лимони, ягоди, мандарините, кивито. С умерено съдържание са сливи, ананасът, крушите, прасковите, портокалите, грейпфрута, сушените червени боровинки, небелените ябълки, кайсиите. С ниско съдържание са стафиди, диня, папая, бялото грозде, консервираните боровинки, пъпеши, авокадо, обелените ябълки, череши, банани.
Оксалати в зеленчуците
Зеленчуци с висок процент оксалати са боб, цвекло, патладжани, целината, ревен, дивия лук, цикория, спанакът, летните тиквички, сладките картофи, шведския спанак, маслини, крес, зеленчукова супа, доматена супа. С умерено съдържане на оксалати са артишок, аспержи, броколи, моркови, брюкселско зеле, маруля, гъби, белени краставици, пресни домати, лук, царевица, алабаш. С ниско съдържание са карфиол, зеле, зелени и жълти тиквички, червени пиперки, корени от ряпа, репички.
Оксалати в тестените изделия
Хлебните и нишестени изделия с умерено съдържание на оксалати са царевична тортила, царевичен хляб, царевично нишесте, кафяв ориз, бяло или пшенично брашно, ечемик. С ниско съдържание са готовите зърнени храни за закуска, хляб, ориз.
