Дани
Дани
Новак

Моите коментари

Дани коментира:
Бакпулвер не се слага в мляко, още по-малко в прясно. Т.е. няма нужда бакпулвера да се гаси в мляко/КИСЕЛО/защото лимонената киселина, като основна съставка на бакпулвера, върши тази работа. Когато, обаче, ползваме само основа/сода/, тя трябва да се угаси в киселина /кисело мляко, оцет, лим. сок/ и по този начин готовото изделие не мирише толкова силно на сода. Когато се използват два вида основи едновременно, напр. сода бикарбонат и амонячна сода, едната се гаси в кисело мляко, другата в оцет или лим. сок. Когато се употребява само бакпулвер, той се смесва заедно с брашното.
Дани коментира:
Ха-ха, чисто и просто сте някъде другаде, не в темата "Ненаситната калугерка". Не знам как нещо в което няма кокос, ще се нарича кокосов сладкиш. И от какъв зор блата ще се нарязва на хапки? А, сетих се, вероятно вашият коксов сладкиш се прави така. Но това какво общо има с тази рецепта? Аз съм на 48 години, знам рецептата за този сладкиш от дете и той винаги се е наричал така. Дали ненаситна или жадна, или пък калугерка или монахиня, все тая. Жадна или ненаситна затова, защото сладкиша моментално попива сиропа. Също като една жадна калугерка, лишена от доста неща?! Повече уважение, моля! Защото заслужавате да ви се отговори по същия начин, така както започва коментара ви.
Дани коментира:
И аз така, но това е без значение. Важното е, че сладкиша е страхотен. Не съм го правила от доста години, но тогава когато го правехме в къщи забърквахме двойна доза за най-голямата тава, защото една доза свършваше за отрицателно време.
Дани коментира:
Това е калорийна бомба, но веднъж в годината може да се жертва човек и да опита. Звучи много апетитно при толкова шоколад.
Дани коментира:
:-) не е въпрос на нехаресване. А в карбонарата не се слага нито един от продуктите, с които я свързвате. Може така предложената рецепта да е много вкусна, но тогава когато има излишни или липсващи продукти не може да се нарича с популярно име, в случая Карбонара. И няма много различни рецепти. Има една! Всичко останало са интерпретации. А интерпретираните и редактирани пици или са безименни, или им се слага друго име. А обекта на тази рецепта определено има нужда от нова име.
Дани коментира:
Сигурно е вкусно, но не е карбонара. И г-н Павел, объркал сте се. Карбонара с гъби няма.
Дани коментира:
Чудесно, но това е Вашият вариант. Аз също го правя откакто се помня и то по този начин, по който съм описала. Да, по някой път също слагам плодовете от 2 компота, понякога смесвам кайсии и праскови, но това си е по преценка на домакинята. Затова съм предложила рецептата така, както съм я записала в моя тефтер. Не добавям прясно мляко. Иначе всеки може да си интерпретира по своя преценка и вкус. Ако някой желае да карамелизира повече захар отколкото аз съм предложила - защо не? Карамела няма как да залепне, тъй като той се разтопява до течно състояние от влажността на плодовете и от температурата при печенето. Няма лошо някой да даде идея или съвет, но мисля, че не е много коректно съветвайки да видоизменяме рецептата.
Дани коментира:
Снимка от gotvach.bg е невярна информация. Снимка от Дани е по-точно.
Дани коментира:
Снимката само е публикувана от готвач.бг. Иначе е на Дани.
Дани коментира:
Снимките определено не са от готвач.бг. Хубави или лоши, са си правени от мен лично.
Дани коментира:
Според мен, ако оцета не се ползва за угасяне на содата, в случая има кисело мляко за тази цел, се използва за да бъде тестото еластично и да се обработва по-лесно, а и самата питка остава мекичка, не става жилава след като изстине. Ще направя точно тази питка за Нова година.
Дани коментира:
Кое му е съмнителното? Обясни, моля! Както е написала еми 55, да - оригиналната рецепта е с бисквити Закуска. Правила съм торта по тази рецепта доста пъти, много е сполучлива, дори и на някой да му изглежда странна. Бях купила бишкотите, а също и маскарпоне за Тирамису, но тъй като в него има не малък брой яйца, при това сурови/ето на това му викам съмнително и е по-добре да не рискувам/, отказах се от него и реших да направя познатия сладкиш като заменя бисквитите с бишкоти, като спазих само правилото от тирамисуто, че се потапят в еспресо. С бисквити или бишкоти, все едно, резултата е впечатляващ. А дали някой ще опита да си го направи в къщи или ще се усъмни и няма да рискува, си е въпрос на личен избор.
Дани коментира:
Много добра рецепта, стана чудесен сладкиш. Спазвайки количествата на указаните продукти, сместа ми се получи прекалено рядка според моите представи за кексово тесто. Затова добавих още брашно, сипвайки внимателно направо от пакета, докато сместа добие някаква средна гъстота. Като количество сигурно е било поне 2/3 ч. чаша. При сухите съставки /преди смесването им с мокрите/ сложих малко натрошени бадеми около 50 грама. Пропуснах да купя ванилия, но имах у дома течна есенция ром и сложих от нея. Сладкиша ми се изпече доста бързо на 180 градуса, без вентилатор. Залях го с 200 грама разтопен шоколадов кувертюр/без съдържание на съставки от животински произход/ и наръсих с филирани бадеми. Крайният резултат беше повече от задоволителен, направо чудесен. Задължително ще го направя отново, но следващия път вместо бадеми, ще пробвам с кокосови стърготини, които се съчетават много добре с шоколада. Благодаря Ви, Милко, за страхотната рецепта!
Дани коментира:
А колко бързо трябва да ги изядем? Изобщо имаме ли време за соса?След като е напълнен, сладоледа спира ли да се топи? За еклери поднесени с топка сладолед съм чувала, ама за еклери пълнени само със сладолед...?
Дани коментира:
"...готовата смес наподобяваща на тесто"... Това, уважаема, трябва да е тесто, не подобие! А случайно да трябва да се разточи преди да се реже на ленти? Уж замесихме всички продукти, а от къде взехме такива за крема? Нишестето и то ли влиза във всички продукти, или който се светне, може да го остави да си сгъсти крема? Ама има и начинаещи, които вероятно се опитват да спазват всички указания. Госпожа Борисова, вие чели ли сте някога готварски рецепти, виждали ли сте как са написани? Ако вие ги изпълнявате както пишете, вероятно заплатата ви заминава по ресторанти. Не окепазявайте хубавите рецепти! Ще прощавате ама явно силата ви е другаде, не в кухнята. Човек остава с впечатление, че тази рецепта е написана от някой, който си няма ама никаква представа от готвене. Какъв е смисъла някой да прочете великото творение, което си написал, ако не може да се възползва от него? Ужас!
Дани коментира:
Не, Лоринка, не трябва повече брашно. Аз зная тази рецепта от дете, присъства в нашата кухня повече от 35 години. Правеше ги майка ми, правя ги аз и по-младите след мен. С тази разлика, че яйцето слагам в тестото, а не за намазване. И не ползвам допълнителната 1/2 чаша брашно, която е предвидена тук при меко тесто. То тестото трябва да е меко! Тестото не се меси, а само се бърка, става доста лепкаво, затова оформянето на топчетата се прави с намаслени ръце. Подреждам ги в тавата, наръсвам с кашкавал и на всяко топче слагам парченце масло. Чудесна рецепта. Поздравления за Саня, че я е публикувала. Нищо, че има леко разминаване с яйцето.
Дани коментира:
Това ми харесва. Ще пробвам непременно!