Не, не грешиш емм97. Мюслито не е особено диетично, тъй като ядките в него освен, че са допълнително обработвани, имат и добавена захар, освен тази, която и без друго има в сушените плодове. Но във всички случаи е далеч по-здравословна закуска от всякакви видове сандвичи, съдържащите много мазнини закуски, или пък макарони, особено ако са със захар.
Най-добрия вариант са разбъркани овесени трици(предварително накиснати в малко гореща вода) с кисело мляко и с добавка на пресен плод с по-ниско съдържание на плодова захар(ягоди, малини, боровинки), ако става въпрос за диета, а иначе с какъвто и да е плод според сезона.
Разбира се трябва да се отбележи, че за тази рецепта никъде авторката не е написала, че е диетична. Просто предложение за здравословна закуска.
Много хубава рецепта, ще приготвя задължително този рататуи/й. Но ха да видим сега, кой ще уцели правилното изписване на станалата проблемна дума. Освен рататуИя. Един друг се поправяме и накрая пак грешно. Да, автора може и да е бил разсеян, но нито се е разсеЕл, нито се е разсеяН, а просто леко се е разсеял.
По повод на намазването дъното на тавата с малка част от полива да споделя, че би могло и без да се маже с нищо, т.е. реденето на корите да започне върху сухото дъно на тавата. Когато корите се нарежат след като се подредят и без друго по разрезите слиза смес на дъното, но лекото предварително намазване е просто презастраховане предвид това, че все пак след изпичане баницата се обръща върху купички. Пробвах напоследък на няколко пъти без подмазка, добре се получи. Не се изсипа, но лично аз нямах достатъчно смелост първоначално. Сега вече знам, че не се изсипва.
Не съм купувала турски кори/а то тук няма и от къде/, не знам каква е разликата от нашите, но определено заглавието не е коректно. Казваш си: Къде ще търся пък сега турски кори?, като си знаеш и без друго, че в Бг не се продават? Четеш обаче продуктите, после начина на приготвяне и се чудиш, за какво са ти готови кори и къде точно ще ги слагаш, след като вече си си разточил сам. Даже си опекъл, напръскал с вода и когато я оставиш да си почине, и да се позадуши, между другото забелязваш, че ако нямаш време да месиш и точиш, може да се поразходиш забързо до Турция и да си закупиш от тамошните кори. Щото със заместител нещата няма да ни се получат. Не искам да кажа нищо лошо, сигурно баницата е чудесна и си заслужава да се опита, но моля когато предлагате рецепта, не слагайте подвеждащи заглавия! Именно подвеждащото заглавие е причината тази хубава рецепта да получи от мен само 1.
Колкото до одринските кори, не знам колко общо имат с Одрин, но са си български, не само защото са правени тук.
Десерта е супер , ммм... само като си представя... вкусотия. Независимо кой, какви интерпретации може да направи със съставките на крема и с начина на печене или пък слепване на корите. Резултата винаги е превъзходен сладкиш. Подкрепям напълно Кремена Чанкова в забележката й по отношение на Мил-фой. Според мен по-правилното е Милфьой, но фой или фьой, да не задълбаваме. Милфьой сам по себе си не може да бъде десерт или какъвто и да е друг готов продукт. Никой не нарича обикновеното тесто - хляб, нито пък многолистното - Наполеон, нали? Милфьой означава хиляда листа, но ние очевидно сме по-практични, просто отбелязваме, че листата са много, а колко точно, всеки да си прецени. Във всички случаи, обаче, е грешно с името на тестото да се наричат завършени продукти. Дори и основна, то просто е част от тях.
Странно, че се сервира топла, но във всеки случай рецептата е доста интересна. Ще я направя, няма никакво съмнение, но определено у дома по-скоро биха хапвали тази баница студена, защото това си е десерт.
Обичам такава баница. И аз като Крис бих посъветвала, след като баницата се изпече да се обърне поне за 30 мин. Аз я обръщам върху две захлупени/поставени с дъното нагоре/супени чинии. По този начин корите се разтягат/хм, не знам дали думата е точна/в дълбочина и баницата става много дебела и пухкава. Но при всички случаи, обърната или не, тази баница е мноооого вкусна.
Страхотно, но най-добрия начин за използването на тученицата е просто се добавя към всяка една салата от зеленчуци, били те свежи или задушени на пара. Тученицата няма някакъв определен вкус, с който човек трябва да се съобразява когато я комбинира с други продукти, което я прави абсолютно универсална и подходяща за всякакви салати. Оказва се, че най-простите неща, които човек си набавя даже и без пари, са най-полезни за организма, но странно защо пренебрегвани толкова време, като се има предвид, че не са открити сега, а са познати от време оно.
Аз правя този сладкиш от много години, странно защо досега не съм се сетила да го направя точно със сини сливи. Обикновено ползвам кайсии и/или праскови. Разликата при мен е, че на дъното на тавичката, в която ще пека, карамелизирам 2 супени лъжици захар /поставям тавата в загрята фурна докато захарта се разтопи и покафенее/. След като карамела изстине и стегне намазвам с мазнина, в повечето случаи олио - 1 с.л. е напълно достатъчно. Не добавям повече. Изсипвам сместа, пека на умерена фурна, не повече от 200 градуса, горещия сладкиш заливам със студения сок от компота /колкото повече сок, толкова по-добре, по-сочно и по-вкусно/. А карамела се съчетава страхотно с плодовия вкус. Не обръщам готовия сладкиш в поднос, просто при сервиране поставям парчето в чинийката с плода нагоре. Ако карамела не е попил напълно поръсвам няколко капки. Вероятно наличието на толкова много мазнина/125 гр/ е довело до въпроса на Надка - краве масло ли?
Тази рецепта е за обикновено варено кремче с какао и няма нищо общо с домашния течен шоколад. А той се прави с 1 ч. чаша пудра захар, 125 гр. краве масло, 250 гр. сухо мляко, 50 гр. натурално какао на прах, 3/4 чаша хладка вода и 2 ванилии. И няма никакво варене. Единственото, което се прави на по-висока Т е разтопяването на маслото. То се разтопява, смесват се всички предвидени продукти и се бърка интензивно - препоръчително е да е с миксер, тъй като е доста трудно разтварянето на сухото мляко. Ако се бърка на ръка задължително остават наразтворени бучици. По желание могат да се добавят смлени лешници или бадеми. Нищо против предложеното кремче, но нека да назоваваме произведенията си с точните им имена и да не се подвеждаме. А и 2 ч.чаши захар? Брррр...
Майсторски представена рецепта, думи не ми стигат просто... Иначе самата рецепта си е за съвсем традиционна и хубава баница. А самото комбинирането на сирене с извара или с нещо друго е въпрос на вкус и предпочитание. Проблема тук е, че желанието да се публикува е надхвърлило възможностите това да се направи така, щото да е разбираемо за тези, които ще прочетат публикацията.
Като изключим чубрицата и прибавим още 1/2 кофичка кисело мляко, се получава баницата, която прави майка ми. Тя си я прави винаги по този начин и резултата неизменно е много добър, освен ако не я забрави и тя се препече повече от необходимото. Но това е друга тема. Традиционно аз правя баницата по друга рецепта, но с удоволствие ще изпробвам този вариант. Доста интересно ми звучи тази чубрица в рецептата.
Пликчетата може би са 2 пакета по 1 кг. брашно като се има предвид количеството на течните съставки. Но да, рецептата не е написана както трябва, неясна е, този сироп откъде се появи, какъв е и къде са продуктите за него? Очевидно Руси се е опитал/а да преразкаже нещо, което сигурно е опитвал/а и е било харесано. Но определено това не е добър начин за представяне на рецепта. Личи си, че автора не е на ти с готвенето. По-скоро е бил впечатлен от тази пита и е искал да я сподели с читателите на сайта, но не се е получило добре.
Много си е добра даже рецептата! Понеже авторката не е отговорила на въпросите(може да е решила, че отговорите се съдържат в самата рецепта и не е нужно да се обяснява едно и също нещо два пъти, или пък не ги е видяла) ще се опитам да го направя аз.
1. Именно от първото изречение се започва с маята. Всяка домакиня знае, че прясната мая, а понякога и сухата се подлага на втасване преди да се замеси тесто, т.е. маята се разтваря със захарта, 2 с.л. брашно и 100 мл. прясно мляко докато шупне. В случая в рецептата виждам 10 с.л., поне 5 от тях са за маята.
2. Олио не пише, но пише масло. Ако на това не му викаш мазнина? - не знам какво друго може да е.
3. Пише "Щом отново втасат..." Ами оставят се да втасат, докато втасат. И човек, който за пръв път вижда тесто, би могъл да направи разликата между втасало и невтасало, познава се лесно, втасалото тесто е увеличило поне два пъти обема си.
НЕТОЧНОСТИ в рецептата не виждам никъде. А неясноти за някои очевидно има. Няма страшно, с питане и желание всичко се научава. Надявам се да съм била полезна...
Содата не е ли редно да се угаси в киселото мляко? Така негасена, не миреше ли хляба на сода? Рецептата е доста интересна и искам да я изпробвам. Дори и да не ми отговорите, аз ще направя този хляб, но не бих рискувала с неугасена сода. А никъде не виждам лимонена киселина, така че за мен содата в киселото мляко, иначе... Иначе, рецептата изглежда супер...
Моите коментари