Следите на руската салата не водят към Русия...

Едва ли има някой, който да не познава руската салата. Вкусната комбинация от майонеза, варени картофи, грах, моркови, кисели краставички, варено пиле или колбас е доставяла удоволствие на не един ценител на хубавата храна и е спасявала не един лакомник от глад. Тя е особено популярно предястие както в България, така и в много други страни по света.

Но руската салата всъщност не се казва така във всички държави - в голяма част от тях тя е известна като салата Оливие. И очевидно може доста да се поспори дали е съвсем руска.

Руснаците са убедени, че салатата Оливие е френска, докато французите я наричат стриктно “руска салата”. И всички имат право: салатата Оливие е била измислена от френския готвач Люсиен Оливие, който живял в Москва в края на 19 век. Оттогава тя е преживяла много промени, които напълно са я порусофили.

Историята на една от най-известните салати започва в деня, в който най-малкият син в семейството на френски готвачи решава да отиде да търси щастието си в Русия. Той слага в куфарите си и рецептата за сос “Провансал”, измислена от баща му и пазена в най-дълбока тайна.

В Москва Люсиен Оливие (защото става дума за него) отваря ресторант “Ермитаж” на площад Трубная и става известен много бързо благодарение на своята салата с провансалски сос. Месо от яребица, картофи, краставички, маслини, марули, трюфели… Всички те са подправени с майонеза и соев сос.

Тази изискана смес завладява небцето на руските гастрономи, които до този момент са свикнали да консумират кисело зеле и кисели краставички. Цяла Москва се опитва, макар напразно, да се добере до тайната на вкусната салата. Заради интереса ресторантът “Ермитаж” отбелязва бързо ръст на клиентелата и Люсиен, претоварен от работа, потъпква принципа си да е сам в кухнята като наема помощник-готвач.

Той обаче се оказал ревнив и завистлив. Наблюдавал денонощно главния готвач и в крайна сметка се добрал до рецептата. След това напуска учителя си и отива да работи за ресторант “Москва”. Там обаче не успява да възпроизведе точно кулинарното произведение на Люсиен Оливие и новата салата се получава само наполовина като оригиналната.

Но именно тази “опростена” версия ще стане популярна сред населението, постигайки бързо огромен успех. Ястието ще преживее дори революцията от 1917 година, но заради недостига на храна, то ще изгуби още една част от своите съставки, за да стане в крайна сметка салатата, която познаваме днес.

Салатата Оливие е силно вплетена в руските кулинарни традиции. Тя се сервира по случай всички големи семейни празници и най-вече за Нова година.