Филийка топъл хляб, покрита с вкусно масло - има ли по-прекрасно начало на деня? Може би само топъл кроасан, ухаещ на масло. Или разтапящо се парченце масло върху горещ картоф? А може би е мирисът на топящо се масло за палачинки или още по-добре - за хрупкава сладка баклава!
Тези и още много апетитни превъплъщения на маслото го правят един от най-търсените участници в полето на кухнята по целия свят. Старо колкото света, почитано и отричано през вековете, днес то спокойно отдъхва на пиедестала на най-признатите продукти в кулинарията.
Този най-голям провокатор на апетита сред млечните изделия има много древна история. Роден е преди около цели 10 000 години, заедно с процеса на опитомяване на кравите. Знае се, че още шумерите са го правели, разбивайки сметаната от добитото мляко. Римляните пък са го използвали по-скоро за красота - било е идеалният продукт за овлажняване на кожата и за масаж на косата.
Но през цялото мрачно Средновековие маслото остава в ъгъла на кулинарията - то не е приемано като качествена мазнина, а по-скоро е смятано за бедно на съставки. За разлика от свинската мазнина, която е била на почит. Едва през 15 век и най-вече през 16-ти то прави забележителна крачка в кулинарните трактати - свидетели на случващото се на масите на аристокрацията.
По това време маслото прави пробив и в Църквата. В този период тя го допуска, макар и с животински произход, в дните за пости, тогава, когато християните нямат право да ядат месо. Резултатът не закъснява - през 17 и 18 век маслото, заедно с бекона, се превръща в най-употребяваната мазнина. През 19 век и по-голямата част от 20 век маслото вече дори е символ на социално разделение и ключов продукт на френската гастрономия, царицата на световната кулинария.
Това признание продължава и след лишенията от Втората световна война. Славни, 30-те години на миналия век продължават с пълна сила и покупателната способност буквално експлодира. Все така ценено заради вкуса си и качествата си, маслото затвърждава статута си на един от стълбовете в кухнята на буржоазията.
Но, разбира се, както често се случва, в един момент признанието му обръща гръб.
През 70-те години на 20 век много фактори допринасят за това - демонизирането на мазнините, модата на средиземноморската кухня, новите стандарти за тънко тяло и появата на шефовете на “новата кухня”, които го заклеймяват като опасно за здравето. Вредата е направена.
Но, за щастие, справедливостта възтържествува и любителите на вкусната храна са възмездени. Днес маслото най-после намери мястото си на отличен овкусител на храната и приятел на готвеното, преливащ от възможности. Готвачите реабилитират маслото - сурово или готвено - в рецептите си и след 40 години противоречие с наситените мастни киселини, научните изследвания доказват, че всички мастни киселини допринасят за правилното функциониране на тялото.
И като капак на това едно научно изследване на Политехническия институт LaSalle Beauvais, ясно показва, че готвенето с масло не представлява риск за здравето, тъй като маслото е идеална мазнина за готвене - сама показва как да се приготви здравословно. Достатъчно е човек да има добро око и да изчака да добие лешников цвят. Ако иска да продължи готвенето, трябва добави няколко капки вода, за да може маслото да запази всичките си аромати без да изгори!
И това е всичко! Да му се насладим!
