Мухлясало и миришещо, това странно на вид и вкус сирене е един от големите кулинарни шедьоври на света. Дори и в началото да подходят с предубеждение, повечето любители на интересната и апетитна храна стават негови страстни почитатели завинаги.
И дори да не сте сред тях, няма да е трудно да ви убедят да ги последвате. Защото царят на сирената има особен вкус на изгоряла шума и лешник и е превъзходен спътник на червеното вино и на плодове като грозде, круши, смокини и цитруси. А неговата блестяща коричка и меката високомаслената сърцевина от синя плесен предизвикват и любопитството, и небцето.
Мухлясалият деликатес Рокфор, както и много други кулинарни творения, е роден случайно. Легендата разказва, че основна роля за това имал един френски овчар, който предпочитал да тича повече след жените, отколкото да се занимава с овцете си. Вероятно по тази причина се случило да забрави в една пещера закуската си от хляб и овче сирене. Откривайки я няколко месеца по-късно Penicillium roquefort (вид хлебен мухъл) вече бил свършил работата си, превръщайки обикновеното сирене в прочутото сирене Рокфор.
Не след дълго пещерата на овчаря в местността Рокфор сюр Сулзон в Южна Франция става изключително ценна. Той оставял в нея все повече и повече сирене, тъй като хората в околността започнали да искат още и още. Скоро се наложило да сложи и рафтове. После и други пещери били приспособени така.
Следи от това сирене се намират в текстове от далечната 1070 година! По-късно Шарл VI дава на жителите в местността монопола на производство и решава да защити пещерите им. Декрет на парламента в Тулуза през 1666 година дори дава възможност за наказание на продавачите на фалшиво сирене Рокфор.
През 19 век, подобно на много други “посланици” на Франция по света, това синьо сирене заедно с шампанското започва да “огрява” и други държави, най-вече Съединените щати.
От 1925 година сиренето Рокфор получава защита с Наменование за контролиран произход. Това е първото сирене с подобна закрила. През 1951 година тя е потвърдена на международно ниво. Наименованието Рокфор е признато на европейско равнище като защитено наименование за произход от 1996 г. насам. Производствените условия на Рокфор са определени изключително прецизно, по-специално в декрети за наименованията от 22 януари 2001 г., както и от 17 май 2005 г. В продължение на повече от тридесет години до момента само мляко, идващо от района на Рокфор, се използва в процеса на производство на сирене Рокфор.
Сиренето Рокфор не трябва да се бърка с другите видове сини сирена, също вкусни и предизвикателни, но появили се след него - Фор д‘Амбер, Блю д‘Авер, Горгонзола и много други.
Освен интересна история и невероятен вкус, сиренето Рокфор има още една заслуга. От него произхожда антибиотикът пеницилин. Преди откриването на пеницилина от Александър Флеминг, овчарите са имали навика да обработват раните си, поставяйки върху тях от това сирене, за да избегнат гангрена.
С настъпването на модерната медицина и откриването на микробите, лекарите започват да се борят активно срещу този метод от село и да обвиняват използващите го в шарлатанство. Трябвало е да се дочака откритието на свойствата на пеницилина, съдържащ се в Рокфор, за да може днешната медицина да признае откритието на овчарите.
