Черницата е пренесена в Европа от Китай. В България се срещат два вида черница - черна и бяла. Плодовете на черницата са ценна суровина както за промишлеността, така и за домакинството, където, освен за ядене в прясно състояние, служат и като лечебно и козметично средство.
Със съдържащите се в черницата вещества тя влияе върху алкално-киселото равновесие в организма, укрепва нервната и мускулната система, подобрява храносмилането(особено при безапетитие при децата), увеличава хемоглобина при анемия, спомага за регулиране на диурезата.
Познати са много лечебни свойства на черницата.
Растението се употребява при сърдечна недостатъчност, остри и хронични нефрити, асцит, плеврит, алергични състояния, при чернодробни болести.
От изсушения плод могат да се правят чайове и да се използват като лечебно средство при възпалена устна кухина (с гаргара). Недоузрелите добре плодове помагат при диария, а узрелите дори презрели имат разхлабващо действие.
Сокът от черница им има антисептично действие. Особено полезни са плодовете при сърдечно болни с намалени стойности на калия, както и при болести на черния дроб.
В домашни условия екстракт от плода се приготвя по следния начин: 2 супени лъжици нарязан плод се попарват с 200 мл вряла вода, остава се да стои така 4 часа. Пие се 4 пъти на ден по 1/4 чаша.
Ако стрием кората на млади дървета в растително масло в съотношение 1:30, се получава крем за мазане, който спомага за по-бързо оздравяване на драскотини, ранички и акне по кожата.
