Китайски императори карали гости да дъвчат карамфил

Испански учени установиха, че карамфилът съдържа много високо ниво на фенолни съединения, които са изключително полезни за човешкия организъм.

Сред добрите качества на карамфила е способността му да намалява преокисляването на мазнините благодарение на отделянето на водород.

Освен това тази подправка ефективно намалява нивото на желязото. Учените смятат, че карамфилът помага за подобряването на качеството и вкуса на различните ястия и ордьоври, а освен това положително влияе и върху здравето.

Всъщност карамфилът са ароматните изсушени цветни бутони на вечнозеленото карамфилово дърво Syzygium aromaticum, които по форма напомнят карамфили с дължина 1 сантиметър. Ако хвърлите изсушения бутон във вода, той трябва да потъне или да плува вертикално с шапчицата нагоре.

Ако плува хоризонтално, значи маслото в него не е достатъчно. Ако имате възможност да чупите карамфила, в сладкишите добавяйте шапчиците, а в месните ястия и в маринатите – пръчката.

Добрата подправка се огъва, дори когато е изсушена. Ако я натиснете върху хартия, трябва да остави мазна следа. Карамфилът е бил известен като подправка със страхотен вкус още от най-древни времена.

В Египет, Китай, Индия и Близкия Изток тя се е ползвала не само като подправка, но и като лекарство. Китайските императори, като изтънчени хора, не можели да понасят лошия дъх. Затова всеки, преди да посети императора, дъвчел карамфил преди посещението.

А по време на аудиенцията го държал в устата си. В Древен Египет с гердани от карамфил се украсявали мъртъвците. Първите записки в Европа за карамфила са получени от римския автор Плиний.

Европейците получавали подправката от арабите, те – от индийците, а индийците – от Цейлон. Заради тази дълга верига прекупвачи десетки години европейците не можели да разберат къде точно расте тази подправка.

Родината на карамфила са Молукските острови. През 1512 година португалците ги завладели и станали монополисти, които отглеждали тази подправка. Французите успели да я завъдят на Маскаренските острови, в Кайен и на Сейшелите.

В средата на деветнадесети век обаче водещ производител на тази подправка става Занзибар. Той доставял на света три четвърти от общото производство.

Днес основно карамфилът се произвежда в Пемба, където въздухът е така наситен с аромата на подправката, че обикновената вода започва да ухае на нея, стига десетина минути да постои в чаша.