Ако си мислите, че стогодишното яйце, за което е и сегашната ни статия, е предмет на изкуството или украшение със 100-годишна история, то много бъркате. Стогодишното яйце е азиатски специалитет, предназначен за ядене.
Можете да срещнете стогодишното яйце и като хилядолетно, вековно, черно, консервирано или просто пидан. То не е нито стогодишно, нито хилядолетно, но се приготвя чрез процес на мариноване, който отнема от седем седмици до пет месеца.
Колкото и странно да ви звучи това, при тази технология яйцето не се разваля, а се консервира и се радва на голяма популярност из всички азиатски държави, особено в Китай.
Според историята, за която не твърдим, че е достоверна, преди около 500 години, още по времето на династия Мин, китайски фермер попаднал на странна находка. В локва от кал, вода и гасена вар той открил няколко яйца от патица. Не било ясно откога били попаднали там, както и защо въпросният фермер решил да пробва дали са годни за консумация, и то на фона на това, че изобщо нямали вид на такива. Оказало се, че въпреки неприятния си външен вид и аромат яйцата се оказали напълно ядливи, в резултат на което фермерът се заел да проучва как се е стигнало до подобно чудо.
Според същата история след няколко погрешни опита фермерът приготвил смес от жар, черен чай, лайм и сол и оставил яйцата да се киснат в нея в продължение на няколко седмици. Те променили цвета, текстурата и аромата си, но му се усладили и той започнал да ги произвежда.
В наши дни технологията за производството на вековните яйца не се е променила особено много. В бъчва или в друг голям съд се прави нещо подобно на марината с описаните по-горе съставки. Използват се както яйца от патица, така и кокоши или пъдпъдъчи яйца и се оставят да киснат в сместа за период от 7 седмици до 5 месеца. През това време маринатата ферментира, запазвайки годността на яйцата, но променяйки изцяло вида им.
Ако за първи път видите с очите си стогодишно яйце, няма да сте никак очаровани. Нито белтъкът му е бял, нито жълтъкът е жълт. Всъщност, в резултат на маринатата, в която са престояли, вековните яйца имат сив или тъмнозелен жълтък, а белтъкът им е по-скоро тъмно кафяв. На вид напомнят на желе и не изглеждат никак апетитно, но най-запомнящ е ароматът им на сяра, който за повечето хора си е направо отблъскващ.
Според една приказка обаче, всичко по света трябва да се пробва, а стогодишното яйце се е превърнало в емблематично за редица азиатски държави. Консумира се както самостоятелно, така и поднесено с тофу или върху канапе от ориз или фиде. Можете дори да го срещнете и в местните десерти, като се счита, че особено добре си пасва с ягоди.
Вижте още рецепти от китайската кухня.
