Лятната трапеза не би била пълна, ако в нея няма място за морските дарове. Скаридите, калмарите, октоподите, мидите и омарите са екзотична лека храна, която има неоценими ползи и предимства за здравето и поддържането на фигурата.
Сред тези деликатеси на трапезата има и един воден обитател, който доскоро беше почти непознат на любителите на морска храна, но сега печели все повече доверие на пазара. Става въпрос за лангустина, който е деликатна и полезна храна и заслужава да се опознае по-добре.
Общи сведения за лангустина и названието му
Лангустините получават названието си заради външната прилика с каноничния омар. Поради относителната им новост обаче, те често се срещат под различни имена. Американците ги назовават аржентински скариди, в Централна Европа им викат норвежки омари, а за италианците са просто скариди, британските кулинари ги определят като дъблински скариди. Всички те обаче са лангустини.
На практика става въпрос за ракообразни от вида Nephrops norvegicus и Pleoticus muelleri. Последните са малко по-ярки на цвят, но във вкусово отношение са еднакви.
Лангустините са висши раци, които обитават чиста, богата на кислород и без примеси вода. Предпочитат каменисто дъно, където има много процепи, теснини и дупки за скривалища. Водят таен начин на живот, избягвайки близостта на други морски обитатели. Хранят се с по-малките ракообразни, техните ларви, с мекотели, яйцата на рибите и месото, но главно мърша.
Техният ареал са крайбрежните води на Патагония в Аржентина и Чили, но и в Средиземно и Северно море. На тези места е съсредоточен и промишленият риболов на лангустини.
Размер на лангустина и разлика с омара
Размерът е основна разлика между лангустина и неговия най-близък роднина - омарът. Лангустинът е много по-малък - максимално на дължина стига до 25-30 сантиметра и тегло около 50 грама, докато омарът расте до 60 сантиметра. Поради тези средни размери лангустините са удобни за печене, пържене, готвене във фурна или в тенджера. Добре стават на шиш и скара, режат се лесно и са чудесни на вид на празничната трапеза, тъй като са ценен деликатес.
Състав и предимства на месото на лангустина
Предимствата на месото на тези морски обитатели се крие в техния състав. Те са отличен източник на лесносмилаеми протеини, незаменими аминокиселини, полиненаситени мастни киселини, витамини и минерали.
Трябва да се отбележат в този състав солите на калция, калия, цинка, желязото, йода и селена. Това превръща месото на лангустините в чудесен избор за тези, които държат да се грижат за фигурата си или спазват нисковъглехидратна диета. В 100 грама лангустини се съдържат малко над 110 килокалории и много ниско съдържание на мазнини и въглехидрати.
Месото на лангустините е нежно и вкусно и се харесва на всеки, който обича месо от морски обитатели. За разлика от раците лангустините нямат твърди нокти с пулп вътре, а цялото им месо е в корема. Това ги прави лесни за готвене.
Съставът на месото, както и честата му употреба, укрепва костите. Състоянието на кожата също се подобрява, както и зрителната острота. Продуктивността на мозъка се засилва с употребата на тази морска храна, а метаболитните процеси се засилват.
Месото на лангустините може да бъде подходящ заместител на всякакво друго месо. То се усвоява леко, както всички морски дарове и ефектът му е много добър. Организмът се насища добре и бързо с полезните минерали в състава на месото, а индивидуалната поносимост на човека е добра, с изключение на алергичните към морска храна.
Избор и съхранение на лангустини
Морската храна като цяло има една ахилесова пета - бързо се разваля и има нужда от добро съхраняване. Натравянето с морски дарове е неприятно и тежко и се изисква заострено внимание, когато се борави с нея.
Как да изберем лангустините?
В магазина те са 2 вида - средни, около 20 сантиметра и големи - около 25 сантиметра. Повечето хора ги предпочитат пресни, въпреки че има и замразени лангустини, защото при замразяване месото става доста отпуснато и губи прекрасния си вкус. При избора най-важната характеристика е миризмата на месото.
Липсата на характерната миризма на рибата и наличие на гънка, намираща се между опашката и черупката е знак, че продуктът е пресен. Месото с високо качество, намиращо се в опашката, има изискан вкус - леко сладък и деликатен. Добре е веднага след покупка лангустините да се сготвят. Замразените могат да се съхранят в найлонов плик в хладилника.
Обработване на месото на лангустина
Сред всички морски дарове лангустинът се отличава с най-изискан вкус. Това е невероятно вкусено и деликатно месо. Различава се от рачешкото и на омара с кухите нокти без месо. Опашката е деликатесът.
За да се приготви вкусна рецепта лангустинът трябва да се сварява, нарязва, готви и подправя правилно. Месото е нужно да се отдели добре от черупката, но трябва да се следи моментът, защото ако се превари, месото има гумен вкус. На практика лангустинът не се вари, а само се попарва във вряща вода за около 30-40 секунди. Месото трябва да бъде на малки порции.
Веднага след изваждането от водата, лангустите се режат, като се отделя месото от хитина. Върви се по реда - отделяне на опашката от черупката, притискане на средата на опашката с тъпата част на ножа и изстискване на месото от хитиновата тръбичка.
Черупката и ноктите не бива да се изхвърлят. Те могат да се ползват повторно като подправка в бульони или сосове от морски дарове, на които придават аромат на море.
Месото на лангустина в кулинарни рецепти
Това нежно месо участва в много кулинарни шедьоври. В Италия е любима съставка към ризотото, в Испания към паелята, във Франция го слагат в рибената чорба буябес, в японската кухня го поднасят в тесто.
Най-лесно се приготвя на скара. Това се прави като извлеченото месо от опашките са навлажнява с марината от зехтин, мента и босилек и после се слага на скарата. Поднася се върху листо от маруля и сос от кремообразно сирене.
Много вкусно блюдо се получава от лангустин на фурна с чесън, запечени лангустини с розмарин и различни рецепти, характерни за определени региони, като италианските държат първенството по разнообразие.
Задушените лангустини е ястие за ценители, в което миксът от подправки с участието на розмарин, черен пипер, зехтин, вино и сметана, дава невероятно нежен вкус, галещ вкусовите рецептори.
От лангустини се правят и различни изискани сосове, подходящи за поднасяне на риба или други морски храни, за рибен бульон, който може да се добави в рибената чорба, в която участват и цели лангустини и други кулинарни хрумвания, защото ароматът и консистенцията на този истински дар от морето позволява да се овкусява и друго храна с него.
Поднасяне на лангустини
Поднасянето на тази храна е част от целия ритуал при консумацията на тази Храна на боговете, както наричат морските дарове. Те винаги са придружени от резени лимон, задължителни за всяка морска храна.
Лангустините се поднасят винаги в голяма плитка чиния и в компанията на бяло вино. Бирата също е възможност, но от по-нисък клас за толкова изискано блюдо. Нужни са и прибори за консумация, които допълват атмосферата, създадена на изящната храна за богове.
Ако обичате морските дарове, вижте някои идеи за:
- спагети с морски дарове;
- ризото с морски дарове.
