Много химични съединения намират широко приложение като растителна или друг вид защита за селскостопанската продукция срещу вредители, както и в бета. Някои от тях са получени по изкуствен път, други се намират в естествено състояние в природата. Едно от тези съединения е оксаловата киселина. Тя има широко приложение, добре известно на хората, занимаващи се със земеделие. Какво може да се научи за този вид защитно вещество?
Описание на оксаловата киселина
Тази киселина се нарича още етандиова и представлява химично съединение от органичен тип. Кристализицията му става във воден разтвор като големи бецзветни кристали, с форма на призма. Те съдържат 2 молекули вода. Може да се разтваря, като разтворители са водата и етанола, а слаб разтворител е етера.
Когато оксаловата киселина се загрее с глицерин, се получава мравчена киселина, която е най-простата карбоксилна киселина с разнообразно приложение.
Получаване на оксалова киселина
Оксаловата киселина се среща в свободно състояние в листата на някои растения като цвеклото, лапада, карамбола и под формата на калиев хидрогеноксалад в киселеца и ревена.
Калиев и амониев оксалат може да се разтворят във вода, а калциевият не се разтваря. В промишлени условия се получава при загряване на безводна натриева основа и въглероден оксид, които трябва да се поставят в автоклав, за да достигнат температура 160-200 °C. Съединението, което се образува, е натриев оксалат.
След това се освобождава оксаловата киселина при реакция със сярна киселина, което не е труден процес.
Първият синтез на оксалова киселина е извършен през 1824 и 1828 г. от Фридрих Вьолер, осъществил първите синтези на органични от неорганични съединения (оксалова киселина от дициан, и карбамид от амониев цианат).
Оксаловата киселина, получена в резултат на опитите е твърдо вещество, разтворимо във вода. Тя е отровна.
Използва се в пчеларството като препарат за борба с вредители.
Действие на оксаловата киселина
Оксаловата киселина е вещество, съдържащо се в растенията, което подпомага усвояването на други вещества от организма на човека. Ако е в по-големи количества, тя ги възпрепятства.
Ако има съдържание на оксалова киселина в хранителни продукти, нейното действие е по-скоро вредно, не се препоръчват тези продукти при определени заболявания.
Съдържащата се в листните зеленчуци оксалова киселина е причина за избягването им от болни с бъбречни заболявания. Най-високо е съдържанието на оксалова киселина в киселеца, а най-ниско е в лапада. Някои от бобовите растения имат високо съдържание на оксалова киселина. В спанака се съдържа оксалова киселина и затова като се кипне, се хвърля първата вода, както се прави с боба при готвене, но тук целта е друга.
Оксаловата киселина не е подходяща за хора с болни бъбреци и за малки деца поради опасността от образуване на камъни.
Това вещество се съдържа в плода смокиня. Затова смокините могат да навредят и на болни от подагра поради съдържанието на оксалова киселина. Заради нея не се препоръчват също при пясък и камъни в бъбреците и пикочните пътища.
Европейската синя слива съдържа оксалова киселина, която потиска усвояването на калция и натоварва метаболизма при бъбречно болни. Този плод също се избягва от хората с бъбречни и чернодробни заболявания. Не е токсична за здрави хора, но при дълготрайна употреба, приетата окаслова киселина може да намали общото ниво на усвоения калций за периода на нейната консумация, затова има някакви норми за консумиране.
Диетичното хранене при болни с оксалатни камъни е подобно на това при уратните камъни. И тук имаме изместване на реакцията на урината и на кръвта в кисело направление и затова следва да се дават алкални храни.
Преди всичко се препоръчват картофите, които са носители на алкалии и специално поради високото им съдържание на калий. Гроздето, портокалите, лимоните също са богати на калиеви соли. За по-бързото отделяне на оксаловата киселина от организма се дават следните плодове и зеленчуци: моркови, прясно зеле, ягоди, ябълки, дюли, дренки, френско грозде, корените на магданоза, целина, круша, отвара от кората на редица плодове.
Оксалова киселина във виното се среща предимно във вид на калиеви, натриеви и калциеви соли, а също и в малки количества като кисел етилов естер. Не е вредна при премерено консумиране на алкохола.
Оксалова киселина във вид на дребнокристален прах има приложение и в бита. Използва се за полиране на светли мрамори, които трудно придобиват гланц. Освен това с нея добре се почиства метални повърхности от ръжда.
Ръждясалите места най-напред се почистват от повърхностния рохкав слой ръжда, след което се намазват с воден разтвор от оксалова киселина в съотношение 1:1 до 1:5 в зависимост от степента на ръждясването. Намазаните места се оставят да престоят 10 - 20 мин, докато се получи еднородна сива повърхност, която се измива няколко пъти със студена вода и се подсушава със сухо парче плат.
Приложение на оксаловата киселина
Основното приложение на оксаловата киселина като защита е в пчеларството срещу вароатоза при пчелите. Болестта се предизвиква от акари, които нападат пчелните семейства и унищожават пчелните кошери. Затова е нужно всеки кошер да се третира както напролет, така и наесен срещу тази болест, а това става с оксалова киселина. Тя е особено ефективна, когато още няма пило в кошера. Този препарат се използва само веднъж при едно поколение пчели.
Като защитно средство се използва продукта оксалис. Компонентите му, които са основно оксалова киселина, отключват естествения инстинкт на пчелите да се самопочистват от акарите сами. Отстранявайки ги, премахват опасността, без последствие на пилото и пчелата майка.
Може да се приложи както еднократно или двукратно третиране с накапване на препарата, така и поставяне на ленти с удължено действие. Лентите се напояват със смес от глицерин и оксалова киселина. Наличието на 3 до 8 ленти във всеки кошер е отлична защита, защото лентите действат в продължение на 40-60 дни. Това прави лентата активна и ефективна дори при наличие на пило.
Ролята на оксаловата киселина е като лекарство при вароатоза, което със сигурност намалява популацията на акарите Вароа - сериозен вредител по пчелите, но също така оксаловата киселина предотвратява роенето на пчелите и загубата на продуктивни пчели.
Възможни реакции при използване на оксалова киселина
Оксаловата киселина при третиране срещу вароатоза се използва в два варианта:
- Пръскане на пчелите с воден разтвор 3.5 %;
- С пари на оксаловата киселина при нейното нагряване.
Нужно е при работа с препарата да се вземат всички охранителни мерки. Пчелният кошер задължително трябва да се опуши преди това, а горните прелки на кошера да се затворят.
Киселината не е безопасна нито за пчеларя, нито за третираните кошери. Трябва да се вземе предвид опасността от резистентност на акара към препарата и да се разчитат точно третиранията. Заради опасността за човека нейното използване трябва да се прави много отговорно и с предварителна информация, както и с точна дозировка. Използването на предпазни средства е задължително.
