Да, вероятно повечето от нас знаят много малко за Естония, камо ли пък за характерните кулинарни навици, традиции и рецепти на тази сравнително малка държава. Поради тази причина преди да преминем към кухнята на Естония и да ви запознаем с някои от нейните кулинарни привички, нека ви разкажем набързо за тази малко позната, но силно впечатляваща държава.
Естония, чиято столица е Талин, е една от трите прибалтийски държави. Разположена на Балтийско море, тя граничи с Латвия и Русия и освен излаз на море, разполага и с безброй острови, езера и реки. Ако трябва само с няколко думи да я характеризираме, то бихме обобщили - държава с изключително красива природа, чист въздух, с най-нерелигиозното население в света, с много красиви жени и с висок стандарт на живот, ниво на образование и култура.
История на естонската кухня
За развитието на естонската кухня няма много данни. Поради неблагоприятната почва и суровия климат, някога основното хранене на естонците е било на вечеря, когато семейството се е събирало покрай трапезата и е било доволно, че разполага с топла боб чорба или супа от грах и задължително хляб. От тези далечни времена идва и приказката, която естонците използват и днес и вместо да си пожелават Добър апетит, тяхната реплика е Да ти остане хлябът! , а ако някой и друг залък паднел на пода, те били свикнали да го вземат веднага, да го целунат и да се радват, че той присъства на масата.
Когато отпада крепостничеството вече почти всеки дом разполага със собствен двор, нива и градина и населението започва да се събира и обедно време покрай трапезата. Открити са картофите като зеленчук и те се превръщат в един вид „втори“ хляб за естонците, което продължава и в наши дни.
С течение на времето и с настъпването на по-новите времена естонската икономика и търговия се развиват, което довежда и до развитието на естонската кухня, такава каквато е днес.
Естонската кухня всъщност е смесица от скандинавската, руската и германската, но има и свои отличителни белези. Така например за готвене естонците използват предимно това, което им е дарила земята, като картофите, зелето (характерно за естонската кухня е задушеното кисело зеле със свинско), червеното цвекло и др. Не са почитатели на подправките и обичайният начин на приготвяне на храната е чрез варене, а не пържене.
Поради близостта до морето, както и наличието на многобройни езера рибата присъства често на естонската трапеза, особено бялата риба, костур, камбалата, змиорката и херинга (често сушени или мариновани). От месото естонците отдават предпочитания на свинското и на червените меса, но не и на пилешкото.
Характерни продукти за естонската кухня
Характерно за естонската кухня, което всъщност е характерно и за всички прибалтийски народи, е поднасянето на студени предястия - картофена салата, херинга със заквасена сметана, хляб, маринована змиорка, бекон, шунка и др.
Като изключим рибните и месните основни ястия, естонците наблягат изключително много на всякакви зеленчуци, които обикновено се консумират пресни или се варят. Всички млечни продукти също заемат централно място в естонската кухня и млечните супи обикновено се приготвят именно с прясно или кисело мляко, което би се сторило нестандартно хрумване за всеки чужденец.
Тъй като не всеки от нас ще има щастието да посети тази държава, като вид „бонус“ и завършек на статията ни, тук ще ви предложим една типична естонска рецепта за маринована змиорка.
Маринована змиорка
За да изпълните тази естонска рецепта ще трябва да се снабдите с килограм риби змиорки и да си приготвите марината от 750 мл вода, 3 с.л. оцет, морков, лук, индисйко орехче, 10-тина зърна черен пипер и сол на вкус. Всички продукти за маринатата се слагат да се варят, а когато са готови лукът и морковът се махат. Това е много важно, за да е успешна рецептата ви. Рибата се слага в маринатата да се вари още докато тя е гореща и се вари докато кожата ѝ започне да се отделя от нея. Нарежда се в предварително затоплени буркани, залива се с маринатата и се затваря.
Добър апетит! или чисто по естонски: Да ти остане хлябът!
Вижте още традиционни рецепти от естонската трапеза.
Коментари