Какво е адобо
Адобо е понятие, което повечето хора, които не са любители на силните вкусове, не са чували. В иберийската кухня обаче това название е добре известно и е навлязло масово и в Латинска Америка. На практика това е марината или сос, който се прави от оцет, вино, зехтин и различни подправки, най-вече любими местни във всяка страна, където се използва в кухнята.
Историята на тази подправка е твърде интересна и показва как едно кулинарно изобретение търпи промени във всяка дестинация, в която се настанява.
История и използване на адобо
В годините след пристигането на европейците в Америка месото и рибата започват да се консервират по нови методи. Ниските температури улесняват консервирането на храната, но при по-високи температури се налагат други техники. Така се появява адобо.
Животните обикновено се колят през най-студените месеци на зимата, но излишното месо трябва да се съхранява през по-топлите месеци. Това е улеснено чрез използването на марината, в която присъства червен пипер, съдържащ вещество, което има антимикробни свойства поради съдържанието на капсаицин.
Червеният цвят придава червеникав цвят на маринатата, а капсаицините в червения пипер се разтварят в мазнини, позволявайки проникването му извън повърхността на тъканта.
Целта на създаването на адобо е да се използва като метод за консервиране на храни, но с времето след появата на методи за охлаждане, започва да се използва предимно за овкусяване на храни преди готвене. Маринатата търпи много промени и се появяват много варианти.
Варианти на адобо
- Мексико
В Мексико адобо се отнася до подправка или сос за готвене с основа, съдържаща люти чушки, особено чушки чипотле и анчо. Чушката анчо е лют червен пипер поблано, който се суши, след като стане червен. Тези сосове се използват като марината и за добавяне на опушен, пикантен вкус;
Адобо се отнася до мариновани ястия като пушените зрели чушки халапеньо се задушават в сос с домати, чесън, оцет, сол и подправки. Подправките са разнообразни, но най-общо включват няколко вида чушки - освен чипотле и най-вероятно смлян кимион и сух риган. Някои рецепти включват портокалов сок и сок от лимон или лайм. Те често включват щипка кафява захар само за да компенсират всеки горчив вкус;
- Пуерто Рико
Адобо в пуерторикански стил е подправена сол, която се поръсва или втрива върху месо и морски дарове преди печене, сотиране или пържене. В супермаркетите се продават готови смеси. На острова има два вида адобо.
Мокрото се състои от счукан чесън, зехтин, сол, черен пипер, сух или пресен карибски риган, цитрусов сок и оцет.
По-широко използвана на острова е сухата. Приготвя се по-лесно и има дълъг срок на годност. Тя се състои от чесън на прах, лук на прах, сол, черен пипер, сух карибски риган и понякога изсушена цитрусова кора;
- Перу
Адобо е типично ястие от перуанската кухня. Това е ястие от свинско, мариновано в подправки и зеленчуци, което се готви в глинен съд, докато омекне. Към тях се сервира хляб за потапяне в соса;
- Филипини
Във филипинската кухня адобо се отнася до общ и местен метод на готвене. В края на 16-ти век испанците го наричат адобо поради сходство с европейската традиция;
Основните съставки на филипинското адобо са съставки, произхождащи от Югоизточна Азия, а именно оцет, соев сос или рибен сос, зърна черен пипер, чесън и дафинови листа. Традиционно не се използва чили, червен пипер, риган или домати. По-скоро адобо има характерен солен и кисел, а често и сладък вкус.
Друг вариант е приготвянето му с кокосово мляко;
- Уругвай
В Уругвай адобо е смес от подправки, като се ползват същите подправки на испанската марината. Сос от адобо, сол и вода се нарича мохо.
Вижте също тези типично южноамерикански ястия и кои са основните съставки в южноамериканската кухня.
Коментари