Майорана е тревисто растение от семейство Устоцветни, което достига височина от 30 до 50 см. Стъблото му е ръбесто и разклонено, а листата са с яйцевидна форма. Цветовете му са бели или червеникави. Обикновено цъфти от юни до август.
Родината му е Индия и Арабския полуостров. Култивирано е в много европейски страни, най-вече в Германия и Франция. Твърди се, че най-ценен и с най-високо качество е френския майоран. Използва се широко в американската, италианската и френската кухня.
Растението е топло и светлолюбиво, излъчва характерна приятна миризма, която наподобява мирисът на лавандула.
Предполага се, че името му идва от арабската дума „marjamie”, което в превод означава „несравним”.
Използваемите части на майорана са изсушената надземна част и цветните пъпки и листа.
Майоранът се комбинира чудесно с ястия с домати и лук, както и с месни ястия. Използва се за подправянето на риба, омлети, ястия от смляно месо и наденици. Добавя се към пушените храни, също така върви с бобени храни, супи от грах и картофени супи, печени картофи и различни зеленчукови ястия.
Подправката помага за храносмилането, затова е добре да се прибавя към мазни ястия, като например към свинското месо.
Използва се при приготвянето на някои видове хляб, както и в някои напитки. За тези от вас, които не знаят, майоранът е една от съставките на вермута. От майоранът се приготвя и чай.
Пресният майоран се съхранява, завит във влажна кърпа и поставен в хладилника, а когато е в сушена форма се държи в затворен съд на прохладно и тъмно място.
Майоранът може да се комбинира и с други подправки. Подходяща е комбинацията с чубрица и магданоз за приготвянето на варива, за меса на скара, може да се комбинира с чесън и розмарин. Може да се съчетае и с мента, хвойна и дафинов лист.
Майоранът се оприличава с ригана, но ароматът и вкуса на майорана са много по-деликатни и сладникави от тези на ригана.
Смята се, че древните египтяни и римляни са подправяли виното си с майорана, за увеличаване на половата мощ.
Коментари