Стандартите за производството на лютеница вече са факт. Мистерия остава какво точно сме намазвали върху филийките си досега, но от няколко дена на пазара може да се намери лютеница, в която не се допуска влагането на оцветители и консерванти.
От миналата седмица по витрините на магазините може да намерите 2 вида от традиционната българска лютеница - финосмляна и едросмляна, проиведени изцяло по браншови стандарт.
За производството на вече стандартизираните любими на поколения българи продукти са разрешени единствено пипер, пиперково пюре, печени пиперки, домати, доматено пюре, патладжани, моркови, рафинирано слънчогледово масло, картофи, картофено нишесте, царевично нишесте, захар, сол, подправки и питейна вода.
В лютеницата, която се надяваме на 100% да наподобява вкуса на бабината, не се разрешава влагането на сол повече от 1. 7 грама на 100 грама продукт и, както вече казахме, никакви консерванти и оцветители.
Ще откриете лютеницата със стандарт за качество в стъклени буркани или в други опаковки, които са подходящи за пастьоризация и стерилизация. Всички се затварят с туист оф капачки, които гарантират качеството и безопасността на продуктите.
Обърнете внимание на етикета на лютеницата по стандарт, където ще откриете отпечатано логото на браншовия стандарт, което удостоверява, че продуктът е произведен, съобразно изискванията на стандарта.
В момента на родния пазар може да намерите бурканчета с червената апетитка от 5 предприятия, чиято продукция е по браншови стандарти стандарт.
Продуктите могат да се намерят в търговската верига в цялата страна. От началото на годината са произведени повече от 100 тона лютеница по стандарт.
Към момента Българската агенция по безопасност на храните контролира стриктно всички предприятия, одобрени и отговарящи на изискванията да произвеждат продукти по стандарт:
- Утвърден стандарт за месни продукти „Стара планина“;
- БДС за млечни продукти;
- Утвърден стандарт „България“ за хляб и брашно;
- Браншови стандарт за лютеница.
Браншовият стандарт за лютеница е разработен в работна група между експерти на Българска агенция по безопасност на храните, Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци, НДНИВМИ, Институт по консервна промишленост - Пловдив, Университет по хранителни технологии - Пловдив, експерти технолози от преработвателни предприятия, както и експерти от Национален център по обществено здраве и анализи към Министерство на здравеопазването.
Коментари