Белтъчините (протеините) са много важни молекули в клетките ни. Те участват в почти всички клетъчни функции. Всеки протеин в тялото има специфична функция. Някои протеини са въвлечени в структурна на имунната система, докато други са ангажирани по време на движение или в защита срещу микроби.
Протеините се различават по структура, както и по функцията, която изпълняват. Те са изградени от набор от 20 аминокиселини и имат различни триизмерни форми. Долу е даден списък на няколко вида протеини и техните функции.
Антителата са специализирани протеини, участващи в защитата на организма от антигени (чужди нашественици). Един от начините антителата да унищожават антигени е, като ги имобилизират, така че те да могат да бъдат унищожени от белите кръвни телца. Контрактилните белтъчини са отговорни за движението. Тези протеини са включени в мускулната контракция и движението.
Ензимите са протеини, които улесняват биохимични реакции. Те често са наричани катализатори, защото те ускоряват химичните реакции. Хормоналните протеини помагат да се координира някои телесни дейности. Примерите включват инсулин, окситоцин и соматотропин.
Структурните протеини са влакнести и жилави, те са предназначени да предоставят подкрепа на организма. Примерите включват кератин, колаген и еластин. Протеините за съхранение служат за съхраняването на аминокиселините. Примерите включват яйчен албумин и казеин. Транспортните протеини, отговарят за движението на молекулите от едно място на друго в тялото. Примери за това са стойностите на хемоглобина и цитохромите.
Въглехидратите са открити в широк спектър от храни, като хляб, боб, мляко, пуканки, картофи, бисквити, спагети, безалкохолни напитки, царевица и много други. Те също така идват в организма ни под различни форми.
Най-честито това става под формата на захари, фибри и нишесте. Основният градивен елемент на всеки въглехидрат е захарта, чиято молекула е просто обединение на въглерод, водород и кислород. Нишестето и влакната са по същество вериги от захарни молекули. Някои от тях съдържат стотици захари.
Въглехидратите са групирани в две основни категории. Прости въглехидрати и сложни въглехидрати, които включват три или повече свързани захари.
Храносмилателната система се справя с всички въглехидрати, като тя ги разгражда в единични захарни молекули, тъй като само те са достатъчно малки, за да преминат в кръвния поток. Тя също така преобразува най-смилаемите въглехидрати в глюкоза, тъй като клетките са проектирани да използват това като универсален източник на енергия.
Както всички се уверихте, човешкият организъм не е в състояние да съществува без белтъчините и въглехидратите, тъй като те са неизменна част от всички процеси в него. Препоръчителният дневен прием на белтъчини е 0.8 гр на килограм телесно тегло, а за активно спортуващите и тези които се занимават с тежко умствено натоварване той е от 1.2 до 3 г.
Според последните препоръки на специалистите около половината от калорийния прием на ден, трябва да идва от въглехидрати. Като се има предвид, че един грам въглехидрати съдържа 4 калории.
Например, ако човек поема на ден около 2000 калории, то разделяме броят им на 2, а след това полученото на 4 и в резултат получаваме дневният прием на въглехидрати, който в случая е 250гр. (2000 : 2 = 1000, 1000 : 4 = 250).
Коментари