Захаринът (Е954) (saccharin) е изкуствен подсладител, синтетичен заместител на захарта. Той е най-старият популярен изкуствен подсладител, като е получен доста преди останалите (аспартам, цикламат), през 19 век.
Захаринът спада към групата на т.нар. силни подсладители, като е 300 пъти по-сладък от захарта (захароза) и приблизително 2 пъти по-сладък от аспартам и ацесулфам К. Една кутийка захарин или пък някои от другите изкуствени подсладители заменят между 6 до 12 кг захар.
Захаринът има 1/2 от сладостта на сукралозата, но има и един главен недостатък - след употребата му се усеща специфичен метало-нагарчащ вкус, който остава в устата известно време след консумация. Този нагарчащ вкус е особено силен в големи дози от подсладителя.
Това е и причината захарин да се комбинира често с цикламат в комбинация 1:10 за подобряване на вкусовите качества. Захарин влиза в състава на почти всички таблетирани захарозаменители (у нас най-популярен е HUXOL).
Както споменахме, захаринът не се усвоява от организма и макар че няма никакви калории, на практика има изследвания, които посочват, че този продукт далеч не е диетичен. Неговото действие обърква тялото, което вместо да отслабва от липсата на чиста захар, започва да пълнее.
Ефекти от приема на захарин
Този принцип е лесен за обяснение. При редовната употреба на синтетични подсладители се наблюдава нерядко качване на килограми, защото захаринът залъгва организма. Веднага след поглъщането на таблетка подсладител тялото ни започва да се готви да получи въглехидрати.
Вместо това то получава нула калории със сладък вкус. Когато обикновено погълнем чиста захар, вкусовите рецептори дават сигнал за постъпване на захарта, след което започва изработването на инсулин и се активизира изгарянето на захарта, която се съдържа в кръвта. С това нивото на захарта значително пада.
В същото време стомахът, който също е „информиран” за постъпване на захар в организма, очаква въглехидратите. Получавайки тотална липса на калории, организмът сам започва да произвежда глюкоза като компенсация. Това води до изработване на инсулин и натрупване на мазнини.
Малко след изобретяването на захарина, той бива забраняван на доста пъти в течение на времето, но въпреки това днес е позволен и широко употребяван. Счита се за най-използвания от всички подсладители, наред с това, че е и най-стар от тях.
Канцерогенен ли е захаринът, е все още недоказано и той масово се използва от хранителната индустрия за подслаждане на бонбони, газирани напитки, лекарства, пасти за зъби, и др.
История на захарин
Историята на захарин започва през 1879 година, когато руският емигрант Константин Фалберг развива дейност в лабораторията на американския професор Ремсен. Както романтичната версия повелява, сладкият вкус на захарина бил открит случайно от Фалберг, докато обядва. Хлябът му се сторил сладък, но при никой друг от семейството му не се усещал такъв вкус.
Секунда на гениален мозъчен проблясък и ученият прозрял, че не хлябът му е сладък, а явно неизмитите му след работата в лабораторията пръсти са подсладили насъщния. Препаратът върху ръцете му се казвал по онова време сулфаминбензолна киселина и цяла сутрин Фалберг работил върху него. След обяда руснакът започнал трескава работа в лабораторията си и така от съединенията на горепосочената киселина бил синтезиран захаринът.
След около 20 г захаринът вече се използва масово за подслаждане на храни и напитки. Забрана върху употребата му има през 1902 г., когато правителството на Бисмарк забранява продажбата на захарин, защото били засегнати интересите на правителството му в захарната индустрия. По онова време годишното производство на захарин достигнало 175 000 кг и „сладкият конкурент” станал твърде сериозен играч.
През Втората световна война производството на захарин е възродено поради недостига на обикновена захар. По онова време нагарчащият вкус на захарина бил дори по-силен и осезаем от днес, когато металният привкус почти не се усеща след множество подобрения на формулата.
През 1967 г. започва производство на царевичен сироп с помощта на патентован ензим, който увеличава съдържанието на фруктоза в сиропа от 14 на 42%. Така царевичният сироп се превърнала се в предпочитан подсладител при основните марки безалкохолни напитки.
Състав на захарин
Главната съставка на захарин е бензоичен сулфилимин. Захаринът няма никаква хранителна енергия и е по-сладък от захарозата. Максимално безопасно количество на приеман захарин на ден е не повече от 0.2 г. Българската Наредба 8 за изискванията към използване на добавки в храните казва, че захаринът е разрешен в концентрации 3000 mg/kg в храни и напитки. Днес в съдържанието на някои видове захарин ще откриете следното съдържание: лимонена киселина, цикламат натрий, захарин натрий, сода бикарбонат, лактоза. По правило 1 таблетка захарин е равна на 1 ч.л.
Вреди от захарин
Подобно на аспартама, захаринът може да предизвика нежелани странични реакции, най-безобидната от които е перманентно главоболие. Захаринът не се усвоява от тялото, трудно се изхвърля и на практика се наслагва в организма. Иронично е, че изкуствените подсладители обикновено се използват от хора, които искат да редуцират приемането на калории, а вместо това напълняват при редовната употреба на захарин и аспартам.
През 1970 г скандално изследване алармира, че захаринът предизвиква рак на пикочния мехур при плъховете. Това доведе до временната му забрана, но малко след това отново му е дадена зелена светлина. И до днес всички комисии и институции твърдо класифицират захарин и аспартам като безопасни.
В някои източници може да се открие информация, че безопасно количество захарин на ден е до 20 таблетки (? ! ) при човек до 60 кг. Всеки сам може да прецени дали след гореспоменатото такова количество подсладител е допустимо за него. Нашият съвет е да зачитате все по-често съдържаните на сладките храни и напитки, които консумирате, и да прецените колко изкуствени подсладители поглъщате. Някои учени са категорични, че захаринът съдържа канцерогенни вещества.
Затова и не се препоръчва да се консумират напитки, в които има захарин, на гладен стомах, без да се приема едновременно с него въглехидратна храна (хляб, макарони и т.н.). Няма категорично изследване, което да потвърди вредата от захарина под една или друга форма, но съществува съмнението, че този подсладител може да доведе до жлъчни кризи. В Канада захаринът е забранен.
Коментари