Еленският бут е известен деликатес, който се приготвя в град Елена. Интересно е, че той се прави само там, защото става най-вкусен. Тук вече се преплитат мнение дали е въпрос на рецепта, която местните скриват толкова добре, че тя никога не е напускала еленския балкан, или пък е заради въздуха в града, а може би от всичко най-логично звучи, че и тук, както при повечето гозби и деликатеси, се изисква майсторлък.
По света има подобни деликатеси на еленския бут – в Италия това е прошутото. Хората в град Елена са много чистосърдечни и с радост ще ви кажат каква е технологията и какви ви необходимо, за да си приготвите този деликатес, ще ви обяснят точната рецепта, без да пропуснат нищо.
Но в края на приготвянето и след като сте изчакали нужното време, ще се уверите, че отново има нещо, което липсва на вашия бут и въпреки голямото ви старание, не е като еленския. И ако се върнете в малкото градче Елена и попитате хората „защо” отговорът им ще бъде – това е въпрос на майсторлък, традиция е резултат от уникалния микроклимат на района.
Ето и как се приготвя еленски бут – необходим ви е пресен бут от току-що заклано прасе, трябва да няма никаква четина по него. Бутът се поставя предварително осолен в „постав” – това е съд, който наподобява каца. Месото се оставя да престои около 45 дена, след което се изважда и слага да изсъхне. Преди обаче да го окачите, е необходимо да го измиете със зелева чорба при това гореща.
Ако се питате как ще съхраните месото, начините са много. Поставя се в специално ушита торба, най-добре от тензух. Някои хора го държат в дървени съдове, които вместо стени имат решетки, но много ситни, за да не могат различни насекоми да снасят яйца върху вкусното мезе. Оставя се на проветриво място, където свежият планински вятър ще успее да изсуши месото и да го превърне в най-добрия деликатес произвеждан в Еленския балкан.
След като е готов, бутът се разрязва на парчета, които от своя страна се овалват в различни подправки. Вече омесен с различни миризми, бутът трябва да се нареже на тънки филии. После се сервира на трапезата заедно с червено винце – и се започва най-добрата част – яденето. Подправено с различни миризми, месото става много по-вкусно и ще може да бъде годно за консумация по-дълго време.
Еленският бут вече има и свой празник – 27 октомври, като тази година - 2012, беше първата, в която се чества. Местните се надяват, че са започнали още една традиция, отбелязвайки 27 като ден на деликатесното месо.
