Омайничето представлява многогодишно тревисто растение, което достига височина до 1 метър. Омайничето е едно от 50-те растения, които влизат в състава на семейство Розоцветни. Разпространено е в Европа, Нова Зеландия, Северна и Южна Америка, Африка и Азия. Известно е още под наименованията смърдушка и зайча стъпка.
Омайничето расте в сенчести тревисти места, из храсталаците и сечищата. Може да се открие по територията на цялата страна.
Легенди за омайничето
Вярва се, че именно омайничето е цветето, което Купидон е пронизал със своите стрели, а после подарил на феите, за да омайват и погубват живота на влюбения човек. Народните традиции повеляват омайничето да се бере рано срещу Гергьовден, когато всичко наоколо е тихо и никой не бива да продумва дори една дума. Ако някой проговори по време на събирането на билката, няма да може да набере нито един стрък от него.
Казват че юдите /женските духове/ няма да дадат омайничето, защото искат да го пазят само за себе си. За да успеят да съберат поне малко от билката, врачки и берачки оставяли дрехите си далеч и тичали голи към омайничето, след което отново бягали бързо. Нашите предци вярвали, че то прогонва кошмари и зли духове и помага срещу различни психически атаки.
Видове омайниче
Червено омайниче – многогодишно растение с височина до 20 см. Среща се 900 до 2300 метра надморска височина. Цъфти през май-август.
Ручейно омайниче – достига до 80 см височина и цъфти през юли-август. Има жълто-червена чашка и расте по влажни и блатисти места. С лечебна цел се използват неговите коренища.
Родопско омайниче – има оранжеви цветове и достига височина до 40 см. Среща се от 1200 до 1500 метра надморска височина.
Градско омайниче - има окосмено, слабо разкленено стебло, а листата му са назъбени. Долните листа са във форма на розетка, докато горните имат прилистници. Цветовете на омайчничите за дребни и жълти, разположени са поединично на върха на самото стебло. Чашката на омайничето е съставена от 2 кръга с по 5 листа. Цъфти през месеците май-август.
Състав на омайничето
Коренището на омайничето е много богато скорбяла, багрилни вещества, захари и дъбилни вещества. Има приятен аромат на карамфили. Химичният състав на надземната част включва етерични масла, които са богати на евгенол, на който се дължи приятната му миризма. Освен това в тях има около 30% дъбилни вещества, танини, гликозиди, органични вещества, горчиви вещества, флавоноиди. В надземната част може да се открият смола, скорбяла, минерални соли, галова киселина и захари.
Събиране и съхранение на омайниче
За медицински цели се събират корените и коренището на омайниче. Корените трябва да се вадят през есента, след узряването на семената им. Най-подходящите месеци са септември-октомври. Необходимо е да се изсушат на сянка или в сушилня, на температура до 35 градуса. Правилно изсушените корени трябва да имат кафяв цвят, тръпчив вкус и миризма, която наподобява карамфил. Притежава тонизиращо, обезболяващо и антисептично действие.
Ползи и приложение на омайничето
Билката има силно дезинфекционно и затягащо действие. Прилага се при хора с храносмилателни смущения, диария, газове, хемороиди, главоболие, кашлица и безсилие. Полезна е и при хора, които страдат от липса на апетит. Билката свива кръвоносните съдове и успокоява нервната система. Омайничето може да се използва под формата на прах, тинктура, вино или чай. Тинктурата се приема по 10-20 капки дневно върху бучка захар.
Омайничето може да се комбинира и с други билки, които притежават противовъзпалителни качества. Във връзка със своите противовъзпалителни свойства, извлеци от него се използват за локално външно приложение при възпалитени заболявания на влагащите и външните полови органи.
Външно билката се прилага и за компреси при възпаление на клепачите, за жабурене при кървящи венци и за налагане на рани.
Ако искате да си направите отвара от омайниче накиснете една супена лъжица от нарязаните корени в 400 мл вряла вода и оставете така 2 часа. След това прецедете запарката и пийте по 100 мл три пъти дневно преди хранене.
Коментари