В България масово плодовете и зеленчуците се внасят от други държави от Европейския съюз (и не само! ) – Гърция, Македония, Испания и др., дори и от Турция, от която цели 80% от продукцията се изнася за Европа.
Все по-рядко можем да прочетем на етикета на някоя стока, че е произведена в България, но защо е така? С две думи отговорът е, че са по-евтини, отколкото нашето българско производство.
Според проучвания на Института за пазарна икономика в края на миналата година, за последните десет години българското производство на плодове и зеленчуци е спаднало с около 60%. Ако тенденцията се задържи, от пазара съвсем ще изчезнат българските продукти, които безспорно са и най-вкусни.
На въпроса „Защо ядем вносни, вместо български плодове и зеленчуци? ” специалисти отговарят, че в този сектор в България дълги години не са се внасяли никакви инвестиции.
У нас себестойността на крайния продукт е по-висока от себестойността на крайния продукт в други държави. За да се постигне ниска себестойност на продуктите, е необходимо да имаме големи сдружения, които да влагат средства.
Само така себестойността на продукта ще бъде конкурентноспособна с тези на другите държави. Подоходното облагане на физически лица и ЕТ, има много слаби данъчни облекчения. Докато големи фирми като ООД и ЕООД, имат повече данъчни облекчения по Закона за корпоративно подоходно облагане.
Именно затова големи фирми ще имат по-ниска себестойност на крайния продукт, отколкото по-малки такива. Освен, че влагането на средства идва не от един човек, самите облекчения са много по-големи.
Ако поговорим за износ на български плодове и зеленчуци, не може да не се обърне внимание и на факта, че тук са необходими качество, цена и не на последно място количество. У нас количеството е много по-малко – когато дойде търговец да купува, той търси и трите фактора.
Дори у нас даден продукт да е по-евтин, количеството, което се предлага е твърде малко. Ние не успяваме да задоволим собствените си потребности на плодове и зеленчуци, трудно ще задоволим потребностите на по-големи от нас държави.
Тъй като в България има повече еднолични стопанства, не можем да очакваме, че с такива ще успеем да повлияваме на механизмите на Гърция, например, за внасянето на плодове и зеленчуци.
В крайна сметка става дума за малотрайни продукти, които не могат да чакат по-добра цена твърде дълго време.
Освен това, като държава-членка на ЕС България има отворени граници за едни от най-големите производители в света. Не можем да ограничим внасянето им от други държави едностранно.
У нас се предлагат кайсии много по-малко ароматни и вкусни, от българските, а нашите се изнасят – държавата не може да регулира цените на търговците.
Търговецът сам решава къде ще продаде продукцията си – ако по-добра цена може да вземе от външен купувач, ще продаде. Още повече, че българските купувачи не могат да си позволят да плащат високи цени, колкото и вкусен да е продукта.
Коментари