Исоп /Hyssopus/ познат още като калам и хисоп, е род от 10-12 вида тревисти растения или полухрасти, които принадлежат към семейство Устоцветни. Исопът е разпространен в района от източното Средиземноморие до Централна Азия.
Исоп е ароматно растение с изправени разклонени стъбла, които достигат височина до 1 метър. Покрити са с фини власинки по самите върхове. Листата на исопа са тесни и продълговати.
Цветовете му са малки и сини, разположени в горната част на разклоненията. Цъфтят през лятото. Най-известният вид от този род е лечебният исоп, който е широко отглеждан извън родните си области.
Състав на исоп
Билката съдържа около 1% етерично масло, чиито главни съставки са пинокамфон и пинен, цинеол, сесквитерпени и камфен. Исопът съдържа дъбилни вещества, урзолова и олеанолова киселина, розмаринова киселина, минерални соли, смоли, захари, органични киселини и др.
Коренището на исоп има приятен, лек аромат и слабо парлив привкус. Изсушеното коренище съдържа 3.5% етерично масло, горчиви и полифенолни вещества, антибиотични съставки и полизахариди.
Отглеждане на исоп
Исоп обича леките, но обилно наторени почви. Сее се рано напролет на редове с разстояние 30 см между тях. Когато се размножава вегетативно, през есента туфите се изваждат и се разделят на части. След това се засаждат на разстояние 50-60 см в редовете. Семената на исопа могат да се засяват и през есента.
Най-добрите резултати се получават, когато се засеят в редове на разстояния 3.5 см един от друг. Покриват се торопочвена смес. На следващата година през пролетта, когато растенията са достатъчно порасли, за да отидат на постоянно място, и когато времето е подходящо, исопът се засява на бразди. За да се прихване успешно, в началото е необходимо по-често поливане.
Исопът се бере няколко пъти. Клонките, които ще се използват за свежа подправка, се прибират по няколко пъти, когато достигнат височина 12-20 см. Отрязаните клонки се връзват на връзки и се оставят за сушене. Ако надземната част трябва да се използва за етерично масло от исоп, тя трябва да се изреже преди цъфтежа. Исопът цъфти на втората година след сеитбата.
Събиране и съхранение на исоп
По време на цъфтеж се изрязват само филизите, на няколко сантиметра под долните цветове. За брането трябва да се избере сухо и слънчево време. Събраните части се почистват от случайно попаднали примеси и се изсушават в проветриви помещеня на сянка.
Трябва да се завържат на китки, окачени върху пирони или други подходящи за целта приспособления. Правилно изсушените стръкове исоп трябва да са запазили своя естествен вид, но се допуска леко избледняване на цветовете. Изсушеният исоп се съхранява в сухи и проветриви помещения.
Готвене с исоп
В средиземноморската и ориенталската кухня се използват листата на исоп. В нашата кухня билката не е много разпространена, но тя може да се използва за овкусяване на сирена, млечни дипове, супи, боб, картофи, месни пастети.
Исоп може да се използва като заместител на салвията. Вкусът на исопа е леко горчив, а ароматът е много фин. При сушене обаче почти изцяло се губи. За да се запази приятният аромат, от растението се откъсва точно колкото трябва и се слага директно в ястието. За целта обаче исопът трябва да се отглежда в саксия.
Исоп придава пикантен привкус на кайми, печено телешко. Отива си с подправки като копър, майорана, босилек, магданоз и риган. След като се сложи към ястията, те не бива да се покриват с капак.
Ползи от исоп
От исоп се извлича ценно етерично масло, което е сравнително скъпо, но за сметка на това много ефективно. Използва се за лечение на проблеми с дихателните пътища, освобождаване на натрупаната слуз и бронхиалните спазми.
Ароматът на маслото стимулира апетита и подобрява храносмилането. Исопът е много добър тоник за хора, преживели тежко боледуване, защото създава усещане за будност.
Етеричното масло от исоп се използва за масаж върху навехнати места. Освен това масажът с маслото успокоява нервно напрежение, безсъние на нервна основа, мигрена, ревматични болки, мускулни и менструални болки, нередовна менструация и високо кръвно налягане, грип, възпалено гърло и др. Исопът притежава лаксативно действие.
Исоп се използва при хронични възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт, запек и диспепсия. Билката може да се използва външно за промивки на рани и язви, за плакнене на устата при възпалителни процеси в устната кухина и гърлото.
Народна медицина с исоп
В народната медицина исоп се употребява под формата на запарка при малокръвие, храносмилателни разстройства, астма и ревматизъм. Употребява се при ангина, за налагане на кожни екземи и скрофули.
За да се направи запарка, са необходими 2 ч.л. изсушен исоп, които се заливат с 1 ч.ч. вряща вода, и след изстиване се прецежда. Това е доза за един ден.
Вреди от исоп
Маслото от исоп трябва да се избягва по време на бременност.
