Исоп е изключително ароматно тревисто растение с тъмносини цветове. У нас се среща предимно в Белоградчика област. Използва се както като билка, така и като подправка.
Билката исоп се прилага при възпаления от типа на кашлици и стомашни болки. Поправката исоп пък се използва главно в Южна Европа. С нея се ароматизират домашни ликьори и други плодови напитки.
Преданията гласят, че някъде през IX век, монаси донесли от Ориента няколко корена от един полухраст исоп. Те го засадили в своите манастирските градини. Когато растението разцъфнало и манастирските готвачи усещайки приятната му миризма, веднага започнали да го добавят в боба и картофените си супи.
Исопът има леко горчив вкус и доста приятен аромат. Днес се използва като подправка към ястия и супи с месо, сосове и салати. Исопът може да се използва както пресен, така и сушен за бобени и картофени супи, месни пастети, сирена, извара. Той улеснява смилането на храната. Освен това действа успокояващо на нервите и обуславя безпроблемното заспиване.
Пресните листенца заедно с пъпките се прибавят към различни пастети, дори кайма. Билката се използва за придаване на пикантен вкус на телешкото месо. Изсушен исоп се добавя както следва по 0.5 в супите, 0.3 в ястията и по 0.2 в сосовете.
В кулинарията има практика исопът да се използва в комбинация с други подправки като копър, магданоз, риган, босилек и майорана.
При добро желание всеки може да си отгледа исоп. Това става, като си закупите семена от растението и ги засеете. Така, освен с полезна билка и приятна подправка в кухнята, ще се сдобиете и с добро попълнение за всяка цветна градина.
Чаят от исоп също е много вкусен. Той служи за лечение на стомашно-чревни проблеми, газове, лошо храносмилане.
Лековитата отвара от растението пък се получава, като 2 ч.л. сушен исоп се залеят с 1 ч.ч. студена вода. Сварява се за кратко, изчаква се да се запари за 10 минути и се прецежда. Пие се на гладно.
