Живениче /Scrophularia nodonosa/, познато още като разгон представлява многогодишно тревисто и плевелно растение, което цъфти през цялото лято. Отдавна растението е известно като растението на живеницата, откъде идва и неговото ботаническо название.
В миналото живеничето е било използвано за лечение на гнойни рани, абсцес, скрофулоза. През 1635 година известният билкар Кулпепер нарича билката “throatwort”, което в превод означава ценна за гърлото.
През 16 и 17 век живениче се е почитало като най-добрата лечебна билка за облекчаване на всички видове отоци и дори тумори.
Живеничето има високо стебло, което достига до 1 метър височина. Стеблото е ръбесто, в повечето случаи червеникаво. Листата на живеничето са срещуположни, цветовете са с дръжки.
Тичинките са четири на брой, скрити във венчето. Плодът е многосеменна кутийка. Живеничето цъфти през месеците май-септември.
Растението се среща из влажни сенчести места, край пътищата и горите до 1000 метра надморска височина в цяла България.
Състав на живениче
В състава на живениче се откриват фенолни киселини, сапонини, кардиоактивни гликозиди, флавоноиди, алкалоиди, иридоиди.
Събиране и съхранение на живениче
Събират се всички части на растението, включително грудките и корените. С лечебни цели се събират предимно коренищата с грудките.
Обикновено живениче се събира през есента, месеците септември-октомври. Събраните части се изсушават и се съхраняват в прохладни и проветриви помещения. Правилно изсушената билка има сиво-кафяв цвят, без мирис, но с горчив вкус.
Ползи от живениче
Живеничето се използва предимно като отличен детокситор за организма. Когато се използва външно, то ускорява зарастването на рани, изгаряния, язви, екземи, псориазис, хемороиди.
Живеничето се смята за лек диуретик и ефективно средство за изхвърляне на глисти.
Живеничето действа кръвопречистващо, стимулира отделянето на урина, има болкоуспокояващо действие. С голям ефект се използва при чернодробни проблеми, проблеми с кръвообращението.
Настойки от листата на живениче се използват, когато в тялото са се натрупали токсини, както е в случаите на лимфни разстройства, ревматични състояния, кожни проблеми като екзема и псориазис. Използва се и при кожни обриви с неясно естество.
Вътрешно се използва и при възпаление на млечните жлези на жените.
Тинктури от листата на живениче се взимат в комбинация с други билки, които подпомагат храносмилането в случаите на ленивост на червата и запек. При кожни проблеми са подходящи комбинацияите с лапад, черно кучешко грозде и репей.
Народна медицина с живениче
За приготвянето на отвара за външна употреба се заливат 2 ч.л. ситно счукана билка с 1 ч.ч. вряла вода и се оставят да врят 30 минути. След това сместа се прецежда и с получената отвара се приготвят компреси. В народната медицина живеничето намира приложение при лечение на артрит и гуша.
За вътрешно приложение: 1 ч.л. ситно нарязани корени от живениче се сваряват за около 5 минути в 600 мл вода. Отвара се прецежда и се пият по 50 мл, 3 пъти дневно преди хранене.
Вреди от живениче
Внимавайте, защото живеничето е отровна билка и не бива да се прекалява с дозите. Забранена е за употреба от хора със сърдечни проблеми, защото е сърдечен стимулант и може да предизвика нежелани усложнения.
Препоръчва се приемът на живениче да се извършва под лекарски надзор.
