Живеничето е многогодишно тревисто растение, цъфтящо в периода май-септември. То е сивокафяво, без характерен мирис, но с изразен, горчив вкус.
Може да се открие из цялата страна, край пътищата, из влажните сенчести места и гори, до 1000 м. В народна и традиционна медицина се използват коренищата, заедно с грудките.
Коренищата на живеничето се изваждат на есен, през месеците септември-октомври. Най-добре се сушат на сянка или в сушилня при температура до 40°С.
Най-често билката се използва заради своето противовъзпалително действие. С негя се лекуват възпалени лимфни възли и гърло, хемороиди, скрофули и гуша. Външно се прилага отново при хемороиди, при всякакви кожи възпаления и заболявания, циреи, зачервявания, лунички и други.
За вътрешно приложение се приготвя отвара от живениче. За целта 1 кафена лъжичка ситно нарязани корени се потапят в 600 мл вода. Сваряват се за 5 минути, след което се прецежда. От полученото се приема по 50 мл 3 пъти на ден, преди основните хранения.
Отвара от корена се използва, освен за проблеми с гърлото, като подути жлези и възпалени сливици, така и за дълбоки абсцеси и лимфни отоци и като "ин" тоник. В Китай се смесва със сол.
Приемът на растението трябва да става само под лекарски контрол. Големите дози от него са отровни. Да не се приема от хора със сърдечни заболявания и аритмии, тъй като е силен кардиологичен стимулант.
Освен корените, в народната медицина се използват още листата на растението. Те се прилагат за изчистване на токсините, най-вече при състояния на лимфни разстройства, ревматизъм, както и псориазис или екзема.
Подобни тинктури от листата се приемат в комбинация с други билки, подпомагащи храносмилането. Препоръчват се при запек и ленивост на червата. В съчетание с билки като лапад, кучешко грозде или репей, се прилага при лечението на различни кожни състояния.
Болезнените отоци, язви и рани, се покриват с компрес, накиснат в настойката. При екзема, кожни възпаления и гъбични инфекции пък се правят промивки.
Коментари