Мехунка /Physalis alkekengi L./ представлява многогодишно, тревисто растение от семейство Картофови. Билката е позната с още много наименования, които се различават в различните краища на страната. Не е изключено да я срещнете още като люзгавиче, мунче, пукалче, фенерче, червена мехунка, плюскавиче, горчливи пиперки, дива череша. Старите билкари я знаят и като добриче, добрич, добруджик, лазаркиня, лазарево цвете, миунче, меониче, мехуница, мехурче, мурдароти. Други пък я наричат назлово биле, физалис и др.
Мехунката се отличава с пълзящо коренище. Надземното стебло е изправено високо, просто или слабо разклонено. Долните листа са последователни, а горните срещуположни, на дръжки, яйцевидни. Цветовете са единични в пазвите на горните листа. Венчелистчетата са 5 броя, срасли в зеленикавобяла паничка. Плодът е обагрен в червенооранжево. Мехунката разцъфтява през пролетта или след май месец.
Това растение вирее из сенчести храсталаци и разредени гори, край синори и лози. Разпространено почти из цялата страна, но в по-топлите места и обикновено на варовик. Среща се в Централна и Южна Европа, Северна Америка, Русия, Мала Азия.
Видове мехунка
Мехунките наброяват около 70 вида, като двайсетина от тях са с приятни и ядливи плодове, отглежданите са 4-5. В специализираните вериги у нас се среща предимно Physalis peruviana. Не е изключено обачеда е да се натъкнете и на други два - ягодова мехунка Ph. pruinosa (подобен на peruviana, но с ягодов аромат) и мексиканска мехунка Ph. ixocarpa. Перуанската мехунка произлиза от Бразилия, но се е разпространила естествено на запад към Перу и Чили, където в планинските области е въведен като култура от инките.
Поради невзискателността към условията на отглеждане и толерантността към сравнително ниски температури културният ареал на мехунката се е разширил бързо до всички континенти. В областите с умерен климат се отглежда като едногодишно растение, тъй като загива при продължително излагане на температура под -3 градуса.
Състав на мехунка
Плодовете на мехунката съдържат горчивото вещество физалин. Източник са още на каротиноида физалиен, витамин С, кверцетин, дъбилни вещества, кафеена, ферулова, синапена киселина. В състава на билката се срещат и пектини, слузи, захари, тлъсто масло. Надземната част съдържа сапонини, каротиноиди, флавоноиди, дъбилни и слузни вещества.
Отглеждане на мехунка
Видът Physalis alkekengri служи главно за аранжиране и не е подходящо за консумация, тъй като има изключително наситено червено-оранжеви цветове, които имат висока декоративна стойност. Можете да посеете семената на мехунката в не толкова богата на хранителни вещества почва, но задължително поливайте обилно, докато мехунката расте. Когато настъпи момента на цъфтежа можете да ограничите внасянето на вода в почвата, защото по време на плодообразуването e добре да се поддържа по-суха пръст. Освен със семена растението се размножава и чрез разделяне на туфите.
Събиране и съхранение на мехунка
За лечебни цели се използват главно плодчетата, събирани юли - август до началото на септември след узряване, а понякога и корените. Обраните плодчета се прочистват от примеси или отпадъци, след което се обелват от обвивката и се сушат на слънце, разстлани върху рамка. Най–добре е сушенето да става в сушилня при температура до 45–50 градуса. Сушенето трябва да се извърши по най–бързия начин.
Добре изсушените плодове при счукване се трошат, а неизсушените се размазват. От 6 кг свежи плодове се получават 1 кг сухи. В някои краища на страната е прието събирането на цялата надземна част на билката заедно с мехунките, като се правят малки китки и се окачват за сушене в проветриви помещения, а плодчетата се откъсват от стръковете след изсушаването им. Добре изсушеният материал се опакова в торби със стандартно тегло и се съхранява в тъмни и проветриви помещения.
Ползи от мехунка
Мехунката има диуретичен и противовъзпалителен ефект. Действието на растението е обезболяващо, пикочогонно, засилващо растежа на покривните тъкани. Мехунката спомага за изхвърляне на уратни камъни от бъбреците, подобрява функциите на черния дроб, при жълтеница и хронично възпаление на черния дроб. Народната медицина препоръчва мехунката при трудно уриниране, гной в урината, шипове, хемороиди.
Основното действие на мехунката се дължи навярно на съдържащите се в мехунката комплекс от вещества, червеното багрило кроптотоксин и зеаксантин, горчивото вещество физалин, комплекс от органични киселини, млечна, ябълчна, винена, а също така и на значителното съдържание на аскорбинова киселина. В коренището на растението е установено присъствието на алкалоида тиоглоил окситропин. Целият комплекс от съставки наред с диуретичното си действие оказва и определено противовъзпалително действие. Коренът на мехунката указва спазмологично действие върху матката и се препоръчва при усилено менструално кървене.
Нашата народна медицина препоръчва плодчетата на билката при заболявания на черния дроб, протичащи с жълтеница и асцит. Външно се използват компреси с извлек от листата на растението при ревматизъм, заболявания на ставите. Приготвя се мехлем с пепелта от изгорените плодове на мехунката и масло, като от тази смес се употребява при лишеи. Отвара от плодовете се употребява за гаргара при гърлобол, за промивки на рани. При разраняване на устната кухина се жабури с настойка от плодовете в ракия.
Във ветеринарната медицина се прилагат плодчетата, смесени с храната на свинете срещу заболяването „гърлица". С багрилото, съдържащо се в плодовете, се боядисва коприната в жълти и оранжеви тонове.
Народна медицина с мехунка
Отварата от плодчета на мехунка действа температуропонижаващо, диуретично, помага за изхвърляне на уратни камъни в бъбреците, влияе благоприятно на черния дроб при жлъчнокаменна болест и жълтеница, а също и на сърцето. Отстранява болките при ставен ревматизъм и зъбобол. Отварата от плодчета на мехунка подтиска възбудителя на антракса, тетануса, чревната бактерия и златистият стафилокок. Препоръчва се при простудни заболявания с треска, активна жълтеница, ангина, коклюш, хроничен бронхит, дисменорея.
Нашата народна медицина предлага следната рецепта за отвара с мехунка: 20-30 сухи плодчета се покриват с 500 мл вряла вода и се варят в продължение на 5 минути. От така приготвената течност се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Препоръчва се освен това ежедневното консумиране на 10-15 пресни плодчета или изпиването на 20 мл сок, изстискан от пресни плодове.
Мехунка в кулинарията
Вкусът на плодовете е сладко-кисел и напомня комбинация между домат и ананас. Но не нетрадиционният вкус, а силният екзотичен аромат, е голямото предимство на този плод. Плодовете на мехунката могат да се хапват свежи или във формата на конфитюри, желета и компоти. Ако се глазират с карамел, а защо не и с шоколад, са оригинална украса за сладкиши и коктейли. Сосове и кетчупи с мехунка правят червените меса неустоими.
Вреди от мехунка
Макар и да не се съобщават данни за странични и токсични ефекти, не бива да забравяме, че мехунката е билка от семейството на Картофови, а тези билки съдържат вещества с изразена токсичност, затова не бива да се прекалява с употребата на плодовете.
Коментари