Обикновена ралица /Delphinium consolida/ представлява едногодишно тревисто растение от семейство Лютикови, познато още като алтън – топ, дива булица, делфиниум, синя ралица и др. Ралицата има тънко разклонено стъбло, достигащо до 50 см. Листата на растението са последователни, долните и средните на дръжки, горните приседнали, всички длановидно, многократно дихотомно наделени.
Цветовете на обикновената ралица са едри, със синя чашка. Околоцветникът е прост, син или синьовиолетов, петлистен, най - горното листче с удължена хоризонтална шпора. Плодът е подута мехунка, разпукваща се по един шев, с многобройни тъмнокафяви, грапави семена. Обикновената ралица цъфти през летните месеци. Цветето е разпространено в Европа, Русия и др. У нас може да се види като плевел из посевите и сухите тревисти места.
История на обикновената ралица
Ралица е също така народното име на съзвездието Орион. Някога, когато Орион се появявал на небето, хората знаели че е време за оран, за рало. От тук произлиза българско наименование на растението.
Гръцка легенда пък разказва, че някога, много отдавна в древна Елада талантлив юноша изваял своята любима, която била починала и вдъхнал в изваяната фигура живот. За тази му дързост боговете го наказали, като го превърнали в делфин.
Възродената девойка отишла до брега на морето и видяла във вълните делфин, който доплувал до брега и положил в краката на своята възлюбена нежни цветя, които излъчвали лазурна светлина. Това бил цвета на делфиниума, на ралицата. Гърците сравнявали цветовете на делфиниума с главата на делфин.
В Русия това красисо цвете се нарича "шпорник", в Германия - "рицарски шпори", в Англия - "забавни шпори". Шекспир също споменава ралицата под името чучулигата на Ларк.
Състав на обикновена ралица
Цветовете на обиновената ралица съдържат алкалоидите калкатрипин и делфинин, аконитова киселина, жълто багрилно вещество, гликозида кемпферол, син пигмент от типа на антоциана и др. В семената са открити алкалоидите делсонин и делкозин, тлъсто масло и др.
Отглеждане на обикновена ралица
Обикновената ралица се среща като плевел в житните култури, по синори и изоставени ниви. Засадена на подходящо място обаче тя е и красива и полезна. Обикновената ралица е чудесно цвете за направата на букети. Обича влагата, понася добре големи студове. Това изящно цвете започва да цъфти в края на юни и цъфти в продължение на месец. Ако махате прецъфтелите цветове, ралицата може да цъфне повторно в началото на есента.
Растението издържа мразове до минус 50 градуса при наличие на снежна покривка. На едно място може да вирее 6-8 години. Тя е влаголюбива, въпреки че при застояване на вода може да загине. Особено важно е обилното поливане в периода, когато се оформят пъпките. На всеки храст са необходими 2-3 кофи вода за седмица. На растежа на ралицата помагат и минералните и течни торове през пролетните и есенните месеци.
Цветята имат нужда и от физическа поддръжка. Високият ръст, тежките съцветия и чупливите стебла показват, че растението се нуждае от подпора, която съответства на височината на растението. Връзването се прави внимателно и на няколко етапа, на различна височина - на 50 см, 100 см и при самото съцветие, ако то е много голямо – на две места.
Обикновената ралицата с времето се нуждае от разреждане. Оставят се 3-4 силни филизи, а останалите се отстраняват, за да се съживи храстът и за да станат съцветията по - големи. За жалост, обикновената ралица е предразположена към някои заболявания. Те могат да бъат причинени от климатичните условия, насекомите или неспазването на агротехниката.
Семената на растението не могат да съхранят свойствата на майчиното растение, като окраската и кичестите цветове. Затова пък вегетативното размножение напълно копира изходния сорт. Делене на коренищата е позволено както през пролетта, така и през ранната есен.
Когато растенията достигнат 3-4 години се изкопават и се делят старите стебла така, че във всяка отделена част да има по 1-2 филиза или пъпки и малко здрави корени. По такъв начин може да се раздели храстът на десетина части. Преди посаждането се изкопава почвата на дълбочина 30-40 см, като се добавя угнил оборски тор, 50 г минерален тор, пепел и вар и всичко се смесва добре.
Събиране и съхранение на обикновена ралица
За медицински цели от обикновената ралица се използват семената, цветовете и надземната част. Стръковете се берат от юни до август. Ожънва се надземната част на билката и се отделят цветовете. След като се пречисти от примеси, материалът се суши в подходящи помещения или в сушилня при температура до 45 градуса.
Билката се разстила на тънък пласт за да може да изсуши бързо. По време на восъчната зрялост на семената, стеблата се оскубват и се нарязват на снопчета. Оставят се върху циментова площадка да поузреят, след това се начукват, а падналото семе се пресява и доизсушава, като се разбърква от време на време.
Ползи от обикновена ралица
Цветовете на обикновената ралица се употребяват за направата на тинктура, с която много успешно се трепят въшки и гниди. Тя е била ползвана за първи път в окопите на Първата Световна Война и е имала много добър ефект. Освен това растението може да се приложи при болести като астма и асцит (воднянка).
Сокът от листата лекува кървящи хемороиди. Семената от обикновена ралица, стрити на прах, са народно инсектицидно лекарство. От тях се правят мехлеми против краста. Тлъстото масло от семената може да се употреби в сапунената промишленост. С цветовете от растението се боядисват вълна и коприна.
Народна медицина с обикновена ралица
Българската народна медицина препоръчва обикновена ралица при главоболие, нередовна и болезнена менструация, при възпаление и пясък в бъбреците и пикочния мехур, възпаление на червата, задух, очни болести и др. Външно — семената, счукани и смесени със свинска мас 1:10, могат да се употребят за мазане при краста и въшки.
Една кафена лъжичка цветове се заливат с 0.5 л вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Приема се по 1 ракиена чашка преди ядене 3 пъти на ден. Обикновената ралица също така спира притока на кръв в гениталната област. Нормализира либидото на хора с болезнена сексуалност.
Пет зърна се варят в 1 л вода. Пие се по 1 чаша сутрин и след обяд. За спадане на простатата се поставя топла лапа на корема.
Нашата народна медицина предлага следната рецепта за прочистване на матката: Накълцват се и се размесват 50 г сух магданоз, 50 г питомен пелин, 35 г ралица и 50 г едра лайкучка. От получената смес се вземат 3 супени лъжици и се поставят в 1 литър вода, след което се варят 15 минути. След като се прецеди, получената отвара се ползва за промивки 2 пъти на ден.
Вреди от обикновена ралица
Обикновената ралица е отровна билка. При приемането ѝ в по - големи количества се развива интоксикация, изразяваща се в обща слабост и отпадналост при леки случаи, в гърчове, обилно слюнотечение и парализа на дихателния и съдодвигателния център (при тежки случаи).
При лечение на интоксикацията освен общите мероприятия при отравяне и симптоматични средства в съображение влиза използването на антихолинестеразни средства, като нивалин, респективно простигмин, в съчетание с атропин, които антагонизират миорелаксиращия ефект на билката.
