Обикновен звездан

Обикновеният звездан /Lotus corniculatus L./ представлява многогодишно тревисто растение от семейство Бобови. Обикновеният звездан е известен още като звездан, рогат звездан, влахци и жълта глушина.

Растението има силно развита коренова система, с главен вретеновиден корен, проникващ до 2 м в почвата и с множество странични разклонения. Главната маса от кореновите разклонения е разположена в горния слой на почвата. Върху кореновата му система се образуват множество грудки.

Стеблата на обикновен звездан са полегнали или приповдигащи се, достигат до 80 см височина. Листата на билката са тройни, заловени с къси дръжки за стъблените възли, разположени спираловидно. И трите листчета излизат от върха на листната дръжка, като средното листче е със симетрично устройство, а двете странични са несиметрични.

Прилистниците са разположени в основата на листната дръжка, като по форма и размери наподобяват същински листчета, поради което на пръв поглед изглежда, че сложният лист е съставен от 5 листчета.

Цветовете са жълти, понякога с червеникав оттенък, събрани в почти топчести съцветия. Плодът на обикновения звездан представлява линеен цилиндричен боб, който след узряване добива кафяв цвят.

Обикновеният звездан е разпространен в Средиземноморието, цяла Европа, Северна Африка и Азия. Пренесено е в Северна и Средна Америка и в Австралия. У нас вирее из влажните ливади и песъчливите места, по сухите и каменливи склонове, в горите, храсталаците и другаде из цялата страна. Цъфти и плодоноси от май до октомври.

Състав на обикновен звездан

В жълтия пигмент на цветовете са открити кверцетагетин и неговият 7-метилов естер. От обикновения звездан е изолиран и галактоманан — един цианогенен глюкозид, отделящ синилна киселина. Също така е установено наличието на едно горчиво вещество и на сапонини, от които след хидролиза се отделя соясапогенин. Растението съдържа още протеини, мазнини, безазотни екстрактивни вещества и др.

Видове обикновен звездан

Родът на обикновен звездан включва около 150 вида, някои от които са декоративи растения. Един от най – разпространените декоративни видове е бертелотовият звездан.

Бертелотов звездан /Lotus bertheloti/ има увиснали клонки и цветове, покрити с бял мъх, украсени с тънки перца. Цветовете на този вид са яркочервени. Бертелотовият звездан цъфти през пролетните месеци и е много подходящ за висящи саксии.

За разлика от обикновения звездан този вид изисква малко повече грижи. Има нужда от много слънце и от обилно поливане. Във вегетационната пауза обаче има нужда от по-студено място. Зимува при температура около 12 градуса.

Отглеждане на обикновен звездан

Обикновеният звездан е една от най-ценните многогодишни бобови тревни фуражни култури за България. Това растение осигурява високи добиви зелена маса в райони, чиито условия не са благоприятни за отглеждане на люцерна.

Като цяло обикновеният звездан не е труден за отглеждане. Той понася по-леките и по-бедни почви, разположени на хълмисти места, в равнинните и планинските области, развива се благоприятно и в районите с по-богати почви, но с продължителни засушавания. Това се потвърждава от естествените местообитания, в които се среща.

Задоволителни са резултатите от отглеждане на обикновен звездан и на кисели почви. Сеитбата на културата се извършва обикновено напролет. Есенната сеитба дава добри резултати, ако се извърши в края на август - началото на септември при наличието на влага за поникване и вкореняване на растенията.

Обикновеният звездан може успешно да се отглежда както при полски, така при планински и предпланински условия. За един вегетационен период осигурява две, а при благоприятни условия - 3-4 коситби. За 1 декар се използват 1.5-2 кг семена за сеитба.

Друг важен технологичен момент е, че обикновеният звездан не понася покровно засяване. За покълване на семената е необходима минимална температура 2-4°С. При благоприятни условия на засяване и добри грижи семената поникват за 12-15 дни.

Събиране и съхранение на обикновен звездан

От обикновения звездан се употребяват плодовете /Fructus Corniculati/ и Цъфтящата надземна част /Herba Corniculati/, като брането се осъществява от май до септември. Отрязва се цялата облистена цъфтяща част на растението, като за брането се избира сухо, недъждовно, слънчево време.

По време на брането билката не бива да се смесва с другите видове от същия род. След прочистване от евентуални примеси събраният материал може да се суши като сено с често обръщане или в проветриви помещения, разстлан върху рамки. От 4—5 кг свежи стръкове се получава 1 кг суха билка.

Ползи от обикновен звездан

Обикновеният звездан е пасищно растение. Добре понася отъпкване и изкъсване. За тревопасните животни младите растения на обикновения звездан се оказват любима храна - стъбълцата им са меки, а цялото растение е богато на белтъчини и мазнини. При цъфтежа обаче се натрупват отровни гликозиди, които щом растенията се окосят или силажират, стават безвредни.

Отглеждан заедно с подходящи житни ливадни треви като червена власатка, ежова главица и ливадна метлица обикновеният звездан е най-подходящ за паша на овце. Разбира се, това не изключва възможността за използването му в смески за по-едри преживни животни.

Освен за паша смеските с обикновен звездан са подходящи и за сенокос. За разлика от люцерната, листата на обикновения звездан не опадват след изсушаването му в по-късна фаза. Когато се отглежда в смески за сенокос, добър житен компонент е ежовата главица.

Климатът и почвата в България затвърждават обикновения звездан като вид, без който развитието на икономически и технологично изгодно тревно стопанство, особено в частните стопанства със смесено или специализирано животновъдно направление, е практически невъзможно. Това важи не само за определени климатични зони в страната, а за всички райони, където има условия за селскостопанско производство.

Овен че е високодобивна култура, обикновеният звездан е богат на хранителни вещества. Със застаряването на растенията зелената маса не понижава силно качеството си, както е при другите многогодишни бобови треви (люцерна, детелина, еспарзета). Високото съдържание на протеин и каротин в надземната маса правят обикновения звездан подходяща суровина за производство на витаминно брашно.

Обикновеният звездан се използва в нашата народна медицина при главоболие, болки в стомаха и червата. Предполага се, че ефектът на дрогата се дължи на синилната киселина, която влиза в състава ѝ. Цветовете на обикновения звездан се използват също така за боядисване в жълто. Билката е и добро медоносно растение.

Народна медицина с обикновен звездан

Българската народна медицина предлага следната рецепта с обикновен звездан при главоболие: Приготвя се отвара от една супена лъжица обикновен звездан и 400 мл вода, която ври 10-15 мин. Прецежда се и се пие 2-3 пъти на ден по една кафена чаша.

Против хемороиди нашата народна медицина препоръчва отвара от обикновен звездан. Вземете 3-4 стръка от обикновен звездан. Измийте ги добре, нарежете ги на дребно, поставете ги в съд и ги залейте с вряла вода. Докато сместа е топла, се налага болното място - 3-4 пъти на ден със самата билка. От прецедената отвара се пие 3-4 пъти дневно по една кафена чашка (може и след хранене) в продължение на 5-6 дни. След почивка процедурата може да се повтори.