Еклерите са сред любимите десерти на много хора. За разлика от повечето други сладки изкушения, еклерите радват човечеството само от няколко века.
Първите сведения за съществуването на апетитните сладкиши датират от 1549 година. Счита се, че тогава италианецът Пантерели, готвач на Катерина Медичи, ги приготвя за пръв път и ги кръщава на себе си.
През 1533 година Катерина пристигнала във Франция, за да сключи брак с бъдещия френски владетел Анри II. Тя била придружена от любимите си италиански готвачи, които оставили траен отпечатък във френската кухня.
Няма сведения дали Пантерели е внесъл рецептата за пантерелки от родната си страна или я е сътворил във Франция. Едно обаче е сигурно - тези малки топчета от парено тесто били едни от най-впечатляващите тестени изделия по онова време.
На французите обаче не им допаднало само прекалено италианското име на десертчетата и когато Пантерели починал, бързо ги преименували на попленки.
Попленките започнали да се приготвят от все повече готвачи, а през 18 век прочутият сладкар Авис усъвършенствал рецептата им и отново сменил името на десертчетата. Понеже топчестите сладкиши му приличали на зеле, той решил да ги нарече шу (chou-зеле). И до ден днешен много френски готвачи наричат по този начин пареното тесто, от което оформят еклерите и толумбичките.
Само век по-късно известният френски кулинар Антоан Карем, на когото френската кухня дължи днешния си вид, променил още малко рецептата и сътворил за първи път класическото парено тесто, което употребяваме и сега.
От пареното тесто освен толумбички и еклери приготвяме и кръгли топчета, наречени профитероли. Някои от тях са със сладък пълнеж, а други със солен. Те могат да се похапват със сирене и бекон. Изпържените тестени топчета пък се казват бине суфле. Ако им се сложи сладък яйчен крем се превръщат в така наречените монахинки.
За тяхното създаване също има интересна легенда. Когато няколко френски монахини приготвяли ядене за угощение, стомахът на едната монахиня изкъркорил. Останалите жени започнали да се смеят неистово и една от тях изсипала, без да иска, малко тесто в тиган с нагорещено олио.
Заради високата температура то почти веднага се надуло. След като извадили полученото топче, монахините го срязали и забелязали, че вътре е кухо. Така били създадени и сладките монахинки, които също спадат към изделията от тестото шу.
